О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 01.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3341 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. З. против решение № 331 от 29.05.2008 г., постановено по гр.д. № 341 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решение№ 21/25.02.2008 г. по гр.д. № 162/2008 г. на Районен съд-З. за признаване за установено по отношение на О. З. , че А. М. С. , М. Й. С. и И. Ю. С. са собственици на част от имот пл. № 290 с площ 120 кв.м., кв.15 по плана на с. Е. река, община З., която площ е отредена за улична регулация.
Ответниците по касационната жалба А. А. С., М. Й. С. и И. Ю. С. считат, че не са наличе основанията за допускане на касационно обжалване.
Главно встъпилата страна Т. С. К. счита, че са налице основания за допустимост на касационно обжалване.
Решаващите мотиви на съда за уважаване на иска са, че ищците се легитимират като собственици на имот пл. № 290 от кв.15 по плана на с. Е. река, процесните 120 кв.м. са отредени по действащия план от 1987 г. за улица и се използват за улично платно, но липсва проведена отчуждителна процедура, а при действието на ЗТСУ /отм./ предвижданията на уличната регулация нямат отчуждително действие за разлика от дворищната регулация.
Касаторът счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на наличието на противоречива практика на съдилищата относно необходимостта от индивидуализация на процесната част от недвижим имот /като в случая съдът се е произнесъл по нередовна искова молба/ и относно задължението за осъществяване на косвен съдъбен контрол на административни актове /в случая З. № РД-24/1987 г за утвърждаване на плана и З. № 117/2006 г. за поправка на кадастралната основа, имащи преюдициално значение за спора/. За да е налице противоречива съдебна практика е необходимо по различни дела, при идентична фактическа обстановка, да са направени различни изводи, които да са довели до нееднакво разрешаване на спора. Приложените към жалбата съдебни решения не установяват наличието на противоречива практика по посочените от касатора въпроси – решение № 757 от 16.06.2005 г. на ВКС по гр.д. № 167/2004 г., решение № 1* от 19.12.2001 г. на ВКС по гр.д. № 1* от 2001 г. и решение № 232 от 18.06.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1392/2006 г. не касаят спор относно отчуждителното действие на улична регулация при действието на ЗТСУ /отм./. Останалите посочени от касатора решения са постановени в административни производства, поради което са неотносими при преценка предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая не е налице нито една от трите хипотези на посоченото основание. Касаторът счита, че произнасянето на съда по въпроса относно връщането на част от имот за улична регулация /част от която е реализирана/ е от съществено значение, тъй като същият е от съществено значение за ризвитието на трайно установени обществени връзки между О администрация, а основната функция на правото е да регулира тези връзки и отношение и то по възмония най-правилен и справедлив начин /ако тази част от улицата бъде премахната и заградена от ищците, се поставя въпроса как ще се обслужват имотите, за които е предвидена уличната регулация/. ява законосъобразността на атакуваното решение, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване. Поставеният въпрос не е свързан с тълкуване и приложение на правни норми, а с последиците, които ще има влязлото в сила решение, но същите са неотносими при преценка предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В обобщение следва, че не са налице основанията, на които се позовава касаторът, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 331 от 29.05.2008 г., постановено по гр.д. № 341 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: