О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 12.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2918 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. Ю. , действащ като ЕТ „М”, гр. Х., чрез пълномощника му адвокат М, против решение № 96 от 14.03.2008 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2008 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 776 от 18.12.2007 г. по гр.д. № 1016/2007 г. на Хасковския районен съд за осъждане на М. И. Ю. , действащ като ЕТ „М”, гр. Х. да предаде на Ч. П. Ч., Е. Х. Ч. и Н. П. Ч. владението на подробно индивидуализираните наети недвижими имоти, на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Решаващите мотиви на съда са били, че договорът за наем между касатора /ответник по исковата молба/ и праводателя на ищците /закупили имота от наемодателя/ не е бил вписан в А. по вписванията, нито има достоверна дата /не е нотариално заверен/, поради което при условията на чл.237, ал.1, пр.2 от ЗЗД се е трансформирал в безсрочен по отношение на приобретателя.
Касаторът счита, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос относно приложението на чл.237, ал.2 от ЗЗД. Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата, като поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото.
В конкретния случай посоченото основание не е налице. Съдебните актове, които според касатора установяват наличието на противоречива практика, не касаят решаващите изводи на съда в атакуваното с касационната жалба решение, а именно кога е налице достоверна дата на договора за наем – решение от 24.07.2006 г. по гр.д.196/2006 Г. на ОС-Велико Търново касае дължимост на наемна цена, дори и в период, в който имотите са предоставени на трето лице, след като са били във владение на наемателя; решение от 18.12.2003 г. по гр.д. № 1669/2002 г. на САС е свързано с изпълнение задълженията на наемателя към новия собственик на наетия имот, спрямо който договора за наем е задължителен при условията на чл.237, ал.2, пр.2 от ЗЗД като договор без определен срок; определение от 17.10.2002 г. по ч.гр.д. № 618/2002 г. на СРС, 35-ти състав е свързано с предпоставките на чл.126ж, ал.2 от ГПК /отм./ и неприложимостта на това производство при наличие на наемен договор, включително и в хипотезата на чл.237, ал.2 от ЗЗД; решение № 373 от 18.03.1996 г. по гр.д. № 1593/95 г. на ВС, ІV г.о. касае неприложимост на разпоредбата на чл.237, ал.2 от ЗЗД при придобиване на голата собственост и запазено право на ползване на бившия собственик, а решение № 664 от 22.05.1992 г. по гр.д. № 259/92 г. на ВС, ІV г.о. – отчитане на настъпилото в хода на производството по ревандикационен иск прекратяване на наемен договор с достоверна дата поради изтичане на едногодишния срок по чл.237, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 96 от 14.03.2008 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2008 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: