О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 20.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1901 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. К., чрез пълномощника му адвокат И против определение № 1* от 20.08.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-В състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. В. К. против определение по гр.д. № 21569/2006 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав за прекратяване на производството по делото.
Ответниците по частната жалба Ц. В. В., А. В. В. и Е. Т. Д. не изразяват становище по същата.
Съдебното производство е образувано по предявен от Н. В. К. против Ц. В. В., А. В. В. и Е. Т. Д. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване, че ищеца е собственик на недвижим имот, придобит от праводателя Е. Т. Д. Първоинстанционният Софийски районен съд е приел, че искът е процесуално недопустим, тъй като закупуването на имота е станало по време на висящ делбен процес между Ц. В. В., А. В. В. и Е. Т. Д. , поради което на основание чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата.
Софийски градски съд е констатирал, че Е. Т. Д. е наследник по закон, заедно с А. В. В. и Ц. В. В., на В. А. В. , починал на 25.10.2000 г. и единствен наследник по закон на М. П. Г. , починала на 17.06.2002 г. Със саморъчно завещание от 19.08.1996 г. Виктор А. В. е оставил за свой универсален правоприемник съпругата си М. П. Г. Процесният имот е закупен от двамата съпрузи на 10.10.2000 г. На 18.04.2003 г. Евгени Т. Д. е прехвърлил собствеността на Н. В. К.. Към този момент е имало вписана на 17.03.2003 г. искова молба от А. В. В. и Ц. В. В. против Е. Т. Д. за делба на имота и по същата е постановено влязло в сила решение от 25.04.2005 г. по гр.д. № 97/2004 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав за допускането на съдебна делба. Констатирайки горните факти, въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, излагайки съображения, че Н. К. е придобил имота в хода на висящия процес, поради което и съгласно изричната разпоредба на чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ постановеното по делбеното дело решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на него, тъй като при права върху недвижими имоти е от значение поредността на вписване на акта на приобретателя и на исковата молба по делото. За неоснователен е счетен довода за нищожност на делбата, поради неучастие на съсобственик, тъй като в същата участва праводателят Е. Д.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното определение е постановено в противоречие с решение № 13 от 26.01.2007 г. по гр.д. № 506/2006 г. на ВКС, І г.о. и решение № 818 от 21.12.2004 г. по гр.д. № 399/2004 г. на ВКС, І г.о., както и че е налице съществен правен въпрос – намира ли приложение разпоредбата на чл.121 от ГПК в делбеното произвоство с оглед регламентираната в чл.75, ал.2 от ЗН нищожност на делбата при неучастие на съсобственик – от значение за точното прилагане на закона.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата, а по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В настоящия случай и двете основания за допускане на касационно обжалване са налице, доколкото в решенията, на които се позовава жалбоподателят е прието, че в делбата следва да участват настоящите участници в имуществената общност, дори да е налице придобиване на права след предявяване на иска и се налага тълкуване на закона за съотношението на общата разпоредба на чл.121 от ГПК /отм./ и специалната за делбата разпоредба на чл.75, ал.2 от ЗН.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е основателна по следните съображения:
На първо място неправилно въззивният съд е приел, че вписването на исковата молба за делба има правно значение, тъй като чл.114 от ЗС не регламентира задължителното вписване на искови молби за делба, а следователно дори и да е извършено такова, то има само оповестително действие за наличието производство за прекратяване на съсобственост.
На второ място съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл.121 от ГПК във всички случай изключва приложението на чл.75, ал.2 от ЗН щом в делбата участва прехвърлителят. Посоченото тълкуване е приложимо само ако прехвърлянето на спорното право е станало по време на висящността на втората фаза на делбеното производство. В този случай влязлото в сила решение по допускане на делбата, съставлява сила на пресъдено нещо и по отношение на лицата между които следва да се прекрати съсобствеността /чл.282, ал.1 от ГПК-отм./, поради което при условията на чл.121 от ГПК-отм. фазата по извършване на делбата продължава в лицето на прехвърлителя. Когато обаче правоприемството е настъпило преди постановяване на решението за допускане на делбата, съдът е длъжен да се съобрази с материално-правния ефект на извършената прехвърлителна сделка и да постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението по допускане на делбата. Липсата на процесуално правоприемство при условията на чл.121 от ГПК /отм./, не освобождава съда от задължението да установи и да се произнесе по допускане на делбата спрямо лицата, които се легитимират като носители на права върху делбения имот към момента на постановяване на решението, тъй като неучастието на някои от тези лица води до нищожност на делбата съгласно чл.75, ал.2 от ЗН.
В настоящият случай ищецът Н е придобил правата си върху спорния имот преди постановяване на решението по допускане на делбата и след като не е бил конституиран в това производство, възраженията му, че делбата е нищожна съгласно чл.75, ал.2 от ЗН, както и по отношение самото съществуване на съсобственост, не са преклудирани от силата на пресъдено нещо и могат да бъдат предявени в отделен процес.
С оглед горните изводи следва да се отмени атакуваното въззивно определение и оставеното с него в сила прекратително определение на първоинстанционния съд и делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1* от 20.08.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-В състав и оставеното с него в сила определение по гр.д. № 21569/2006 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизвоствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: