О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
София, 22.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 99 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. П. Ш. против разпореждане от 26.11.2006 г. по ч.гр.д. № 449/2009 г. на Окръжен съд С. З. , с което е върната частната жалба вх. № 13257/16.10.2009 г. на Т. П. Ш. против определение от 23.09.2009 г. по същото дело.
Ответникът по частната жалба М. К. Н. оспорва същата, а Р. С. К., М. С. К., С. И. Т. , С. М. М., Т. Х. Л. и В. Х. Л. не са изразили становище.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В изпълнение на задълженията си по чл.275, ал.2 във връзка с чл.262 ГПК окръжният съд е постановил разпореждане от 10.11.2009 г. по повод частна жалба вх. № 13527/16.10.2009 г. на Т. П. Ш., констатирал е, че страната не е освободена от заплащане на държавна такса и не е направено иска по чл.83, ал.2 ГПК, поради което е оставил частната жалба без движение и е дал едноседмичен срок за представяне на документ за внесена държавна такса от 15 лв. Препис от разпореждането е връчен на страната на 18.11.2009 г. На 24.11.2009 г. е постъпила частна жалба от Т. Ш. , в която са развити съображенията му, че е освободен от заплащане на държавна такса, както и за нередовност на акта от 10.11.2009 г., като постановен еднолично от съдията-докладчик, без да е отбелязано името на секретар или представител на прокуратурата и без да е подписан. Съдът е разгледал посочената жалба като молба, в която се твърди, че жалбата е редовна, приел е доводите за неоснователни и поради неизпълнение на указанията и на основание чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК е постановил атакуваното разпореждане.
Развитият в частната касационна жалба довод, че след като писмото, постъпило в съда на 24.11.2009 г. е било адресирано до Апелативен съд- П. , то Окръжен съд С. З. не е можел да го задържа и да се произнася по него, е неоснователен. Нормата на чл.275, ал.2 във връзка с чл.262 ГПК изрично регламентира задължението на съда, постановил атакувания акт, да прецени редовността на подадената против този акт жалба, да предприеме действия по отстраняване на нередовностите и ако указанията бъдат изпълнени – да изпрати жалбата на компетентния по-горен съд, а ако не бъдат изпълнени – да я върне. В случая действията на окръжния съд са съобразени с процесуалния закон, правилно е преценено наличието на нередовност поради невнесена държавна такса, както и че предявения иск не е сред хипотезите на чл.83, ал.1 ГПК, при които не се дължи държавна такса, нито е налице изиречен съдебен акт за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК, а липсва и сезиране на съда за постановяване на такъв. След като жалбоподателят не е отстранил констатираната нередовност в дадения му едноседмичен срок, то законосъобразно частната му жалба е била върната, а съответно атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.11.2006 г. по ч.гр.д. № 449/2009 г. на Окръжен съд- С. З.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: