О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 12.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3765 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. д. „П”, гр. В. против решение № 525 от 20.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд-гр. Варна, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 2* от 20.06.2007 г. по гр.д. № 3858/2006 г. на Варненски районен съд за осъждане на П. на Република България и О. д. „П”- В. да заплатят солидарно на Г. С. Г. сумата 2 720 лв., на основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са наведени твърдения, които следва да се квалифицират като позоваване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – по водените срещу касатора различни дела по чл.2 от ЗОДОВ са присъждани различни обезщетения – от 250 до 10 000 лв., т.е. налице е противоречива практика; налице е и съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно няма точни критерии, въз основа на които да се преценява какъв е размера на полагащите се обезщетения, за начина на доказване на претендираните неимуществени вреди, както и че липсва съдебна практика, която да дава тълкуване за реда и начина на определяне степента на вината на всеки отделен ответник по дела за отговорността на държавата за вреди.
Основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата, въпреки наличието на едни и същи, релевантни за този въпрос, факти по делата. Касаторът не е посочил или представил копия от съдебни решения, съдържащи противоречиво разрешаван правен въпрос във връзка с обезщетение на причинени от държавата вреди, а следователно неоснователно е позоваването му на наличието на противоречива съдебна практика.
Не е налице и основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Отговорността на държавата и общините за причинени на граждани вреди, реализирана по специалния ред на ЗОДОВ, по своята правна същност е деликтна и съответно при определяне на обезщетението за неимущствени вреди приложение намират указанията по приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД в ППВС 4 от 23.12.1968 г. Въпросът за определяне степента на вината на всеки отделен ответник по дела за отговорността на държавата за вреди е неотносим към разглеждания по делото спор, доколкото касае вътрешните отношения между солидарните длъжници съгласно чл.127 от ЗЗД, респективно регресна отговорност на виновни длъжностни лица по чл.9 от ЗОДОВ, но не и конкретния размер на дължимото на увреденото лице обезщетение.
В обобщение следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 от 20.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд-гр. Варна, гражданско отделение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: