О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 07.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1419 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Т. И. Д. против определение № 103 от 21.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 60/2008 г. на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 11.01.2008 г. по гр.д. № 47/2008 г. на Видинския районен съд за прекратяване производството по делото като процесуално недопустимо, поради изтичане на срока по § 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 9.02.2007 г./ за предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като определението противоречи на практиката на ВКС, който се води от принципа на равнопоставеност на страните и даване възможност да се ангажират доказателства в защита на определена теза, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваният съдебен акт да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд, а по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата.
В настоящия случай посочените основания не са налице. Липсва задължително тълкуване на закона, с което съдът да не се е съобразил, нито е налице противоречива практика на съдилищата при преценка допустимостта на исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с оглед срока по § 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 9.02.2007 г./, а и жабоподателят не е посочил конкретни съдебни актове в подкрепа на твърдението си за противоречиво разрешаван правен въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение приема, че не са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване на атакуваното определение и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 103 от 21.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 60/2008 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: