О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 30.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 2318 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. Д. М. против определение от 1.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 189 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е оставено в сила определение от 12.02.2008 г. по гр.д. № 600/2007 г. на Районен съд-гр. Лом за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения от Т. Д. М. против В. А. Я. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Ответницата по частната касационна жалба В. А. Я. не изразява становище по същата.
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, че иска е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес – липсва административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ на името на наследодателката на ищеца, нито е налице възможност за образуване на такова, поради изтичане на срока за предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /отм./.
Касаторът счита, че е налице противоречива решаван от съдилищата въпрос относно допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, т.е. позовава се на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационно обжалване.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите изводи на съда за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на фактите по различните дела. В случая липсва твърдяното противоречие, тъй като в определение от 30.06.2008 г. по ч.гр.д. № 188/2008 г. Окръжен съд-Монтана е приел, че иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, тъй като е налице влязло в сила решение за уважаване на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, а следователно даденото разрешение не е в противоречие на извода в атакуваното определение за липса на правен интерес при невъзможност за образуване на административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ.
В обобщение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 1.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 189 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: