О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 19.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1201 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Д. Т. и Т. Н. Т. против решение № 1* от 14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 433 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение № 3181/27.12.2006 г. по гр.д. № 5591/2005 г. на Районен съд В. за отхвърляне на главния иск, че ответниците нямат право да изкупят процесния имот по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и на евентуалния иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесния имот и е постановено друго за признаване за установено по иска на М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д., че П. Д. Т. и Т. Н. Т. нямат право да изкупят по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ ПИ № 143 по ПНИ на СО”Г”, землището на кв. Виница, община В., идентичен с имот пл. № 31 по КП на „Т” от 1989 г., с площ 609 кв.м.
Ответниците по касационната жалба М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е обсъдил доводите на ответниците за недопустимост на исковете и ги е приел за неоснователни, тъй като дори да се приеме, че е приключила реституционната процедура на ищците, с това не е отпаднал правния им интерес от отрицателните установителни искове, тъй като е налице влязъл в сила план за новообразуваните имоти и с оглед вписването в разписния лист към същия, заповед по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ може да се издаде в полза на ответниците. Главният иск е уважен, тъй като е прието, че липсва валидно учредено право на ползване върху имота.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на съда за процесуалната допустимост на иска са направени в противоречие с ТР № 1 по гр.д. № 11/97 г., ОСГК на ВКС, че решението на ПК за възстановяване на собствеността има конститутивно действие, а след като в случая то е постановено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, обнародвано ДВ.бр.68/99 г., в сила от 30.07.1999 г., е налице приключила реституционна процедура и ищците нямат правен интерес от установителен иск, а от осъдителен иск, доколкото ответниците владеят имота. Поставеният въпрос е неотносим към делото, дотолкова, доколкото в полза на ищците липсва постановено решение за възстановяване на собствеността по влязъл в сила кадастрален план по § 4к в първоначалната му редакция от ДВ бр.98 от 1997 г., а е налице само решение за признаване правото на възстановяване на собствеността, постановено на 8.07.1999 г.
Твърдението, че въззивният съд не е спазил задължителните указания в предходното отменително касационно решение по делото , с което е нарушил разпоредбата на чл.218з, ал.1, изр.2 ГПК /отм./ по същество съставлява довод за допуснато съществено процесуално нарушение, който подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение по чл.290 и сл. ГПК, но е неотносим при преценка основанията за допускане на касационно обжалване.
Неотносим към данните по делото е и въпросът следва ли да се постановява заповед по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и за решения, постановени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, обнародвано ДВ.бр.68/99 г., в сила от 30.07.1999 г., доколкото подобен извод липсва в мотивите на съда /правния интерес от иска е изведен от възможността такава заповед да бъде издадена в полза на ответниците, а не на ищците/.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 433 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: