Решение №195 от по търг. дело №521/521 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 195
 
                     София, 26.02.  2010 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети фувруари през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1221 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Т. Т., приподписана от адвокат Н против решение № 93 от 30.05.2009 г., постановено по гр.д. № 103 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Я. , с което е отменено решение № 516 от 9.06.2006 г. по гр.д. № 2159/2005 г. на Районен съд Я. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Т. Т. Т. против П. кооперация „Н”, с. Г. ревандикационен иск по отношение на 545/1720 ид.ч. от УПИ *,411 в кв.39 по плана на с. Ген. И. , заедно с построените в него кафе-аперитив със застроена площ 170 кв.м., находящо се на втория етаж от построената двуетажна масивна търговска сграда, находящия се под него магазин за промишлени стоки и цех за закуски със склад-пристройка към двуетажната търговска сграда и ищецът е осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 502.86 лв.
Ответникът по касационната жалба П. кооперация „Н”, с. Г. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГП. , като претендира направените разноски.
Въззивният съд е изложил съображения, че споровете относно допустимостта на иска, както и по отношение наличието на две от кумулативните предпоставки за възстановяне собствеността, визирани в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /незаконно одържавяване на имота, за който наследодателя на ищеца се легитимира като собственик с нотариален акт/ са разрешени с решение № 152 от 26.02.2009 г. по гр.д. № 5930/2007 г. на ВКС, с което е отменено предходно въззивно решение и делото е върнато за изясняване налице ли е третата предпоставки за настъпване по право на реституцията, а именно съществуването на отчуждения имот до размера, в който е бил отчужден. Прието е, че по сега действащия план имотът е част от УПИ *,411 с площ от 1720 кв.м., в който са построени сгради – фурна, двуетажна сграда за кафе и магазин за промишлени стоки и сграда на ТКЗС, две от сградите засягат процесния имот и не съществува свободен терен, който да бъде обособен при спазване изискванията на закона за лице и площ. Счетено е, че със застрояването си, теренът е придобил несамостоятелно, обслужващо значение, т.е. имотът реално вече не е същият и възстановяване на собствеността не може да настъпи.
Наведените от касатора твърдения за провеждане на съдебното заседание от 25.09.2009 г., в което е прието експертно заключение и е даден ход по същество, въпреки представения медицински документ, удостоверяващ невъзможността му да се яви по делото и направеното искане за отлагане, както и за заинтересованост на член от състава на съда, за липсващи книжа от съдебното досие, неотчитане липсата на компетентност на вещото лице и оспорването на експертиза, съставляват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, т.е. касае се до касационно основание по чл.281, т.3 ГП. , което подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение, но е неотносимо при преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Твърденията, че върху имота е извършено незаконно, без каквито и да било строителни книжа, строителство следва да се квалифицират като позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГП. , доколкото съгласно Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК несъобразяване на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа относно такива, извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславят приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ. В противоречие с указанията по приложение на материалния закон въззивният съд е приел, че съществуващото в имота строителство е пречка за настъпване на реституцията, без да изложи съображения дали строителството е законно или не при установена липса на строителни книжа, но при издадено удостоверение за търпимост на построеното по § 16, ал.1 ПР ЗУТ.
В обобщение следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 30.05.2009 г., постановено по гр.д. № 103 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Я.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 25 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top