О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№493
София, 14.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 118 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Н. Е., чрез пълномощника й адвокат Д против решение № 609 от 15.09.2009 г., постановено по гр.д. № 511 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В. , с което е потвърдено решение № 311 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 32/2009 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Г. Н. Е. против Т. И. Д., П. И. М., С. Д. Ф. , Г. Т. Л. , И. Г. Т. и Д. Г. Т. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че процесните земеделски земи са бил собственост на Д. Л. И.
Ответникът П. И. М. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, а Т. И. Д., С. Д. Ф. , Г. Т. Л. , И. Г. Т. и Д. Г. Т. не са изразили становище по предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е установил, че ищцата и шестимата ответници имат общ наследодател –, поч. 24.04.1961 г., като пряк наследодател на ищцата е неговата дъщеря М. Д. К. , а на ответниците – неговия син Д. Д. Л. По преписки № 8* и 8470Б на наследниците на Д. Д. Л. е възстановена собтвеността на част от посочените в исковата молба земеделски земи – ливада от 4.165 дка в м.”К”, ливада от 2.164 дка в м.”К” /решение № 310 от 14.10.1996 г./, нива от 17.599 дка в м.”Б” /решение № 309 от 14.10.1996 г./, ливада от 5.800 дка в м.”Г” /решение № 305 от 28.08.1996 г./ и ливада от 4.400 дка в м. „К” /решение № 1110/24.02.1993 г./. За останалите два имота – нива от 12.300 дка и от 0.900 дка в м.”К” няма данни да е възстановена на наследодателя на ответниците. Единствените доказателства, които ищцата е представила в подкрепа на твърденията си, че имотите са били собственост на общия наследодател Д са заверен препис-декларация № 114 за притежавани непокрити земеделски имоти и издадена в тази връзка служебна бележка от кметство с. З., от които не може да се направи категоричен извод за принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент, тъй като правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона, а записванията в емлячните регистри на зем.земи, не легитимират лицето, на което за записани имотите, като техен собственик. Тъй като по делото не са представени други писмени доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост, а и свидетелските показания не съдържат конкретни данни и са твърде неясни, е прието, че исковата претенция е неоснователна.
Касаторът Г. Н. Е. се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, обосновано с твърденията, че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, като е направил неправилни изводи, които противоречат на практиката по решение № 670/31.03.1997 г. по гр.д. № 196/96 г., ІV г.о. и решение № 1956/12.02.2002 г. по гр.д. № 544/2001 г., V г.о.
В случая липсва противоречива съдебна практика. Решение № 670/31.03.1997 г. по гр.д. № 196/96 г., ІV г.о. дава тълкуване на предмета на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – спор за собственост на земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС с оглед възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ, изходът от който ще има преюдициално значение за възстановяването на земята и за решението на поземлената комисия независимо от издадените вече такива решения и наличието на правен интерес на останалите наследници от предявяването на иска, ако земята се възстановява в лицето на един от наследниците на общия наследодател. Според решение № 1956/12.02.2002 г. по гр.д. № 544/2001 г., V г.о. писмените доказателства по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ имат доказателствена стойност само в производството през поземлените комисии, докато в производството пред съда правото на собственост следва да се установи в съответствие с твърдения придобивен способ. Въззивното решение е изцяло съобразено с посочената практика, доколкото съдът правилно е определил предмета на спора /спор за собственост на земеделска земя към момента на кооперирането й/ и е приел, че искът е процесуално допустим /т.е. налице е правен интерес от установяване дали земята е била на общия наследодател или на наследодателя на ответниците/, както и че в спорното исково производство правото на собственост следва да се докаже по категоричен начин в съответствие с твърдяния придобивен способ.
Не може да се приеме, че е налице непълнота на закона или необходимост от тълкуването му с оглед въпроса за доказателственото значение на документите по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ при спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, още повече, че към касационната жалба е приложена съдебна практика даваща разрешение на този въпрос.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 609 от 15.09.2009 г., постановено по гр.д. № 511 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: