О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№523
София, 21.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 222 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. П. М. и Г. П. Г., чрез пълномощника им адвокат С, против решение № 881 от 19.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 7.05.2008 г. по гр.д. № 4261/2007 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Р. П. М. и Г. П. Г. против О. с. „З” – А. и О. А. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследници на М. Н. Д. , починал на 26.10.1958 г. на възстановяване собствеността върху нива в землището на с. Г., община А., местност „С” от 8.000 дка, при посочени съседи.
Ответниниците по касационната жалба О. с. „З” – А. и О. А. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищците са предявили иска за два имота в местността „С” от 8.000 дка и от 9.000 дка. По отношение на нивата от 9.000 дка е признато правото на възстановяване на собствеността, а по отношение на нивата от 8.000 дка е прието, че липсват доказателства за собственост, тъй като същата не е описана в протокол № 1 от 27.09.1955 г. /в същия е описана нивата от 9.000 дка и при липсата на граници и с оглед разликата в площта е прието, че двата имота не са идентични/.
Касаторите са поискали допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсва обаче формулиран правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а такъв не може да бъде уточнен и от наведените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения. Последните са свързани с тезата, че по делото е установено, че имотът не е заявяван за възстановяване, установена е собствеността с протокол от 22.09.1955 г. и отнемането му и включването в блок на ТКЗС през 1958 г., поради което са налице фактическите предпоставки на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост. Твърденията касаят довод за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, т.е. касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които подлежат на разглеждане при постановяване на касационното решение, но са неотносими при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Приложените съдебни решения са постановени по искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, но по спорове, които от фактическа и правна страна не са идентични с настоящия и при липса на посочен от касаторите правен въпрос, същите не удостоверяват наличието на противоречива съдебна практика.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 881 от 19.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. в атакуваната му част, с която е оставено в сила решение № 1* от 7.05.2008 г. по гр.д. № 4261/2007 г. на Районен съд- В. за отхвърляне на предявения от Р. П. М. и Г. П. Г. против О. с. „З” – А. и О. А. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: