О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№313
София, 29.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1343 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. В. Т., чрез пълномощника й а. Н, против решение № І* от 19.06.2009 г., постановено по гр.д. № 646 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което е обезсилено решение № 1* от 30.03.2007 г. по гр.д. № 2096/2003 г. на Районен съд Б. и е прекратено производството по предявения от П. В. Т. ревандикационен иск против К. Д. С. по отношение на недвижим имот пл. № 318 в кв.13 по плана на селищно образование „Ч” с площ от 300 кв.м., представляващ част от собствения й недвижим имот нива от 3.727 дка находяща се в землището на с. Ч., местността „А” и против П. Х. В. и М. Х. Г. за обезсилване на нотариален акт № 119/1995 г., на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./.
Ответниците П. Х. В. и М. Г. В. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират направените разноски, а К. Д. С. не е изразил становище.
Съдът е приел, че исковото производство е процесуално недопустимо, тъй като не е приключила реституционната процедура на ищцата – с решението на ПК от 1993 г. и на ОСЗГ от 2000 и 2002 г. й е признато правото на възстановяване на собствеността за процесния имот в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, но липсва заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на одобрения и влязъл в сила план за новообразуваните имоти.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като представя влязло в сила решение № V* от 9.12.2008 г. по гр.д. № 428/2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е прието, че по искове за собственост, предявени срещу ползуватели за установяване собствеността на собственика по земеделската реституция е достатъчнио той да се легитимира с позитивно решение на ПК, с което се признава и определя за възстановяване правото му на собственост върху земеделски имот в съществуващи/възстановими стари реални граници, в рамките на който попада ползвания имот и ревандикационният иск за съседен на процесния имот е разгледан по същество.
С Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че решенията на органите по поземлена собственост по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, т.е. собствеността върху попадащ в приложното поле на ЗСПЗЗ имот може да бъде легитимирана само след постановяване окончателно решение за възстановяването му, индивидуализиращо имота. С. тълкувателното решение в практиката на ВКС се приема, че лице, на което е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот в стари реални граници в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, но реституционната процедура не е приключила с издаване в полза на това лице на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото признатото право на възстановяване на собствеността може да се реализира само, ако ползувателя не може да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно уредената в закона конкуренция на права, правото на ползувателя да изкупи застроен до 1.03.1991 г. и предоставен му за ползване имот, изключва правата на реституирания собственик /решение № 350 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение/. След като по поставения въпрос е налице произнасяне на Върховния касационен съд с тълкувателно решение и въззивното решение съответства на даденото разрешение, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Останалите наведени от касатора твърдения са свързани с доводите и подкрепящите ги доказателства за липса на права на ответниците, но от една страна не е посочен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а от друга страна са неотносими към изводите на съда за недопустимост на исковото производство.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като ответниците П. Х. В. и М. Г. В. не са представили доказателства за направата на такива по повод касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 19.06.2009 г., постановено по гр.д. № 646 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: