О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№317
София, 29.03. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1405 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Б. П. А. , чрез а. С от М. П. П., чрез а. М, против решение № 180 от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 341 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П. , с което е отменено решение № 680 от 26.11.2008 по гр.д. № 2136/2007 г. на Районен съд П. в частта за отхвърляне на ревандикационния иск на М. П. П. против Б. П. А. по отношение на 1/3 ид.ч. от процесния втори етаж от жилищна сграда и за отмяна на издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт за процесния втори етаж за 2/3 ид.ч. и е постановено друго за уважаване на иска по чл.108 ЗС за 1/3 ид.ч., същото решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск за 2/3 ид.ч. от втория етаж и за отмяна на констативния нотариален акт на ответницата за 1/3 ид.ч. и е обезсилено в частта, с която е отменен констативния нотариален акт на ответницата за първия етаж от жилищната сграда, като е обезсилено и допълнителното решение № 60/9.02.2009 г. относно дворното място.
Б. П. А. атакува въззивното решение в частта, с която е уважен предявения иск. Същата обаче не е формулирала правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, нито такъв може да бъде уточнен от наведените твърдения. Наведените доводи – че съдът не е зачел материалното й право, при наличието на което, ако беше процедирал правилно, щеше да реши делото в нейна полза; в решението му не влизат фактите, потвърждаващи това право; неправилно е тълкувано „своенето” на процесния имот, като е приел „протокол за доброволна делба”, докато в действителност същия е за разпределение на ползването”; не е приложено правилото, че противната страна носи доказателствена тежест да обори удостовереното в нотариалния акт; неправилно е прието, че издадения при обстоятелствена проверка нотариален акт е оборен – са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и подлежат на разглеждане при постановяване на касационно решение по чл.290-293 ГПК, но са неотносими при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
М. П. П. атакува въззивното решение в отхвърлителната му част и в частта, с която е прекратено производството за отмяна на констативния нотариален акт за първия етаж от сградата. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Счита, че изводът на въззивния съд, че договорът за доброволна делба от 11.06.1996 г. е нищожен, тъй като следва да намери приложение изискването на чл.62, ал.1 ЗТСУ /отм./ е направен в противоречие с разрешенията по решение № 449 от 27.06.2002 г. по гр.д. № 703/2001 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 637 от 14.07.2000 г.- по гр.д. № 152/2000 г., ВКС, І г.о., съгласно които заварени към 17.05.1963 г. жилищни сгради, отредени в реална собственост етажи или часто от етажи, могат да не отговарят на нормите на § 38 и § 39 от С. правила и норми, ако са представлявали обособени от по-рано отделни жилища. В случая не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос, тъй като макар по делото да е било безспорно, че сградата е строена приживе на родителите на страните и страните по делото са били отглеждани в нея, липсват каквито и да било твърдения или данни по делото, че към 17.05.1963 г. двата етажа са се ползвали като самостоятелни и обособени едно от друго жилища.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 341 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: