О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№150
София, 15.04. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 136 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба от А. Д. Ч. против определение № 470 от 9.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 2096/2009 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено без уважение искането й за присъждане разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл.293а ГПК /отм./, тъй като делбата е извършена с решението на районния съд, а предмет на проверка пред въззивния съд е правилността на това решение и разноските за въззивното производство се възлагат съобразно общите правила на чл.64 ГПК /отм./.
Ответникът по частната жалба И. Г. Д. не е изразила становище по същата.
Върховният касационен съд констатира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Въззивното производство е било образувано по жалба на И. Г. Д. против решението на Районен съд В. за извършване на съдебна делба по реда на чл.292 ГПК /отм./, което решение е оставено в сила.
Окръжният съд е приел, че постъпилото в срока по чл.194, ал.2 ГПК-отм. искане на А. Д. Ч. за присъждане на разноски е неоснователно предвид естеството на делбеното производство, в което общите правила за присъждане на разноски са неприложими по арг. от чл.293а, изр.второ ГПК /отм./, а такива се дължат по присъединените с иска за делба претенции и в случая, когато иска за делба бъде отхвърлен. Посочените мотиви са относими само в първоинстанционното производство по допускане и извършване на делба, явяващо се единствено необходимо за определяне способа за прекратяване на съсобсвеността. При поддържане висящността на производството чрез въззивно или касационно обжалване се прилагат общите правила за възстановяване на направени разноски по чл.64 ГПК /отм./.
В обобщение атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което И. Г. Д. бъде осъдена да възстанови на А. Д. Ч. направените по повод въззивното обжалване разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат М.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 470 от 9.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 2096/2009 г. на Окръжен съд- В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ решение № 1* от 8.12.2009 г. по гр.д. № 2096/09 г. на Варненския окръжен съд в частта му за разноските, като ОСЪЖДА, на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./, И. Г. Д., ЕГН **********, гр. В., ж.к.”К” бл.228, ет.3 да заплати на А. Д. Ч., ЕГН **********, гр. А., обл. Варна, ул.”Г” № 52 разноски за въззивното производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: