О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
София, 29.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1415 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Д. С. и Б. Д. С., чрез адвокат А, против решение от 7.07.2009 г., постановено по гр.д. № 97 по описа за 2009 г. на Окръжен съд К. , с което е отменено решение от 5.01.2009 г. по гр.д. № 375/2006 г. на Районен съд К. в частта за уважаване на ревандикационния иск и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Й. Д. С. и Б. Д. С. против В. С. И., Е. П. И., Ч. В. С. и Ж. Л. С. иск по чл.108 ЗС относно част от собствения на ищците недвижим имот, представляващ земеделска земя – посевна площ от 14 776 дка, находящ се в м.”П”, землището на с. П., Община Н., представляващ имот № 0* по картата на землището отразена на скица № К00427/8.12.2000 г. на ПК- Н. , която част се състои от 0.927 дка и е отразена на скица към заключение вх. № 301 от 28.03.2006 г. на в.л. инж. Д.
О. В. С. И., Е. П. И., Ч. В. С. и Ж. Л. С. оспорват допустимостта на касационната жалба, с оглед размера на обжалваемия интерес, евентуално наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че правото на собственост е възстановено с решение № 14999/29.07.1996 г. на ПК-с. Невестино в стари реални граници, което обаче е нищожно, като постановено от колективен орган, действувал в ненадлежен състав, включващ лица, които не са били назначени надлежно по законноустановения ред и не са имали съответната материална компетентност и правомощия да се произнасят по реда на чл.14 ЗСПЗЗ, поради което не легимитира ищците са собственици.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като считат, че ВКС следва да даде отговор на въпроса след като са признати за собственици на земеделската земя с решение от 1993 г., което не е отменено, има ли значение, че допълнителното решение, което признава признатото право на възстановена собственост е нелегитимно, като подписано от лице, което не е член на комисията. Отговорът на поставения въпрос е даден в т.1 на Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, според което конститутивното действие на възстановяване правото на собственост настъпва с индивидуализацията на имота независимо от способа за определяне на реалните граници – чрез възстановяване в стари реални граници или определяне на нови реални граници с план за земеразделяне. Изводите на въззивния съд за момента на възстановяване правото на собственост са съобразени с посоченото тълкувателно решение, а съответно не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 7.07.2009 г., постановено по гр.д. № 97 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- К.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: