О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№619
София, 14.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 340 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ю. С. и Г. А. С., чрез пълномощника им адвокат И, против решение № 178 от 14.12.2009 г., постановено по гр.д. № 321 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 79 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 2/2009 г. на Районен съд-Кърджали и е постановено друго за уважаване на предявения от М. Е. М. и Ш. М. М. против М. Ю. С. и Г. А. С. установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот № 34 в кв.11 по ПУП на с. З. махала/ с площ от 530 кв.м. и построените в него паянтова жилищна сграда в западната част на имота и масивна стопанска постройка в източната част на имота и е отменен констативен нотариален акт за собственост по давност № 93/23.11.2007 г., том ХІ, рег.16437, дело № 2009/2007 г. на нотариус с рег. № 020 с район на действие Районен съд-Кърджали.
Ответниците по касационната жалба М. Е. М. и Ш. М. М. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си Кърджалийският окръжен съд е обсъдил представените писмени и гласни доказателства, отчел е противоречието в последните, мотивирал е кои факти въз основа на кои доказателства приема за установени, респективно защо приема, че определени факти не са установени и е направил извод, че искът е основателен, тъй като имотът е бил собственост на ищците до изселването им в Република Т. , а ответниците не са доказали да са го владяли в период от 10 години.
Касаторите считат, че са налице на основанията по ал.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позоваването обаче е формално, доколкото не е формулиран правен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС или от значение за точното прилагане на закона или развитие на правото, а такъв не може да бъде уточнен и от твърденията в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Последните са, че въззивният съд неточно е анализирал и преценил приетите по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което е обусловило неправилен извод относно собствеността, въз основа на твърденията на ищците, които не се подкрепят с никакви писмени доказателства, а устните установяват единствено продължително обитаване, но не и владение от тяхна страна на процесния имот, и въз основа на несъстоятелната им теза, че са придобили имота по наследство, при положение, че не са от кръга на наследниците по закон, а същевременно касаторите, ответници по иска, в продължение на 12 години са владели имота без никой да им пречи и да оспорва, придобили са го по давност и са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, като е налице очевиден случай на придобиване на собственост върху един изоставен от ищците безстопанствен имот. Тези твърдения обаче по същество съставляват доводи за наличието на касационните основания „необоснованост” и „неправилно приложение на материалния закон” по чл.281, т.3 ГПК, които подлежат на разглеждане при постановяване на касационното решение по чл.290-293 ГПК, но са неотносими при преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 14.12.2009 г., постановено по гр.д. № 321 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: