О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№465
София, 10.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 48 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. С., чрез пълномощника й а. Г, против решение № 1* от 10.07.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е потвърдено решение от № 116 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Районен съд П. за допускане на съдебна делба на масивна стопанска сграда – цех за производство на алкохол, построен в дворно място в с. О., обл. Пловдив, съставляващо УПИ *, кв.16 по плана на с. О. с площ от 1148 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж върху ? идч., състояща се от 560 кв.м., със заповед № 253/18.04.1994 г. на кмета на О. Р. , заедно със съответното право на строеж, при съседи на УПИ: улица, наследници на В. К. , УПИ ІІ-29.
О. по касационната жалба Ц. А. К., С. К. К. и Е. К. И. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Спорът пред въззивния съд е бил относно наличието на надлежно индивидуализаран недвижим имот, който да бъде предмет на съдебна делба. Съдът е приел за установено, че В. С. и наследодателя на останалите съделители К. К. за закупила сградата от продавачите К. , построена в парцел **** по плана от 1994 г. и описана като цех за производство на алкохол, за която е било учредено право на строеж на К. Въз основа на експертно заключение е прието, че УПИ І-28 по плана от 1994 г. е идентичен с парцел **** по плана от 1950 г., както и че сградата съществува, местоположението и размерите й в рамките на УПИ. Счетено е, че е без значение дали сградата функционира като цех за производство на алкохол, сладкарски цех и дали се ползва по предназначение, тъй като същественото е, че е отстъпено право на строеж за извършване на стопанска дейност, конкретното стопанско предназначение на сградата би могло да се променя.
Касаторът В. Н. С. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като е обосновала тезата си, че липсва надлежна индивидуализация на сградата, чиито характеристики просто са преписани от нотариалния акт за покупко-продажба и са погрешни, тъй като сградата не е цех за производство на алкохол или високоалкохолни напитки, а цех за производство на сладкарски изделия и която първо следва да се нанесе в кадастралния план и едва тогава да се дели. Развитата теза е неотносима към въпросите, по които съдът формира сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата съгласно чл.282, ал.1 ГПК /отм./ и данните по делото, установяващи наличие на съсобственост върху конкретен обект, при липса на други подобни обекти в урегулирания поземлен имот, както и реалното съществуване на сградата. Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г., ВКС, ОСГК не съдържа указания как следва да се индивидуализира сграда със стопанско предназначение, а съответно въззивното решение не му противоречи.
Доводът, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост, поради което решението противоречи на ППВС № 7/27.12.1965 г. и решение № 39 от 14.02.1989 г. по гр.д. № 597/88 г., І г.о., по същество следва да се квалифицира като позоваване на касационното основание по чл.281, т.3 ГПК „съществено процесуално нарушение”, който обаче е относим към законосъобразността на атакуваното решение и може да бъде разгледан при постановяване на касационното решение, но е неотносим при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не може да се приеме наличието на противоречива съдебна практика и с оглед позоваването на решение № 1* от 1976 г., І г.о., с което е отменено решение, поради липса на достатъчна индивидуализация на имота /цитирано в монографията „С” на К. Ц. , издателство „Н” 1985 г./, доколкото липсват данни при идентични факти да е налице различно приложение на правна норма, свързана с въпроса как следва да се индивидуализара сграда, предназначена за извършване на стопанска дейност.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.07.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: