О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№654
София, 22.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 385 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. В., чрез пълномощника й адвокат Н, против решение № 265 от 15.10.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което е обезсилено решение от 27.05.2008 г. по гр.д. № 906/2006 г. на Софийски районен съд, 77 състав в частите, с които са разгледани по същество искове на Й. П. Я. по чл.76 ЗН против Г. И. Б., Й. ЙЪорданов лилов, Е. П. Д., Е. Ж. Ж., Д. Г. И. и М. И. И. за признаване за недействителни на сдеклите за продажба на недвижим имот, скючени с нотариални актове на 23.10.1998 г., 1.12.2000 г., 27.02.2001 г. и 16.07.2002 г. и е прекратено производството по тези искове; същото решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за делба срещу Х. Г. У. и е отменено в останалата част, като е постановено друго за допускане на делба на апартамент № 25 на 6-ти етаж в сградата на ЖСК „Н”, гр. С., ж.к.”И”, ул.”А” № 10 между съделителите и права в съсобствеността: Й. П. Я. – 2/18 ид.ч., Д. П. В. – 12/18 из.ч., Е. В. Г. – 2/18 ид.ч., С. Х. У. – 1/18 ид.ч. и Б. Х. У. – 1/18 ид.ч., като е признато за установено по отношение на Й. П. Я., по иска срещу Д. П. В. и Г. И. Б., че сключеният на 12.05.1998 г. с нотариален акт № 18, том ХІХ, дело № 4523/1998 г. на Първи нотариус при СРС, договор за продажба на делбения имот е недействителен при условията на чл.76 ЗН.
Доводите в касационната жалба са за допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на закона във връзка със заявеното възражение за придобивна давност и твърдението, че делбеният имот е бил съпружеска имуществена общност.
Г. И. Б., чрез представителя си адвокат С, с писмена молба е заявил, че се приединява към касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба Й. П. Я. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски, а Е. В. Г., Х. Г. У., Б. Х. У., С. Х. У., Й. Й. Л., Е. П. Д., М. иванова И. , Д. Г. И. и Е. Ж. Ж. не са изразили становище.
Въззивният съд е приел, че ищцата Й ответниците, спрямо които са разгледани исковете, са наследници на Г. В. Х. , починал на 25.03.1998 г. Процесният апартамент е придобит по време на брака на наследодателя с касатора Д. В. , но в обезщетение за отчужден друг негов имот, т.е. чрез пълна трансформация на лично имущество на наследодателя, като апартамента е на по-малка стойност от отчуждения имот, поради което не попада в режима на съпружеска имуществена общност, като Д. В. не е доказала предпоставките за възникване на режим на съпружеска имуществена общност, тъй като липсват доказателства за съвместен принос в придобиването или че отчуждения имот е бил съпружесска имуществена общност.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че Софийски градски съд е приел, е в тежест на преживялата съпруга Д е да докаже съвместен принос при придобиване на имота, което е в противоречие с презумцията на чл.19, ал.3 СК, според която доказателствената тежест е на страната, оспорваща режима на съпружеска имуществена общност, а съответно въззивното решение противоречи на постоянната практика на ВКС, отнасяща се до доказателствената тежест. Към жалбата не са представени актове на ВКС, които при идентична фактическа обстановка /доказано придобивно основание, свързано с трансформация на лично имущество/, да са възприели тълкуване на правилата на доказателствената тежест, различно от възприетото от въззивния съд, поради което не е удостоверено противоречие на въззивното решение със задължителната или каузална практика на ВКС. Твърдението, че е следвало да се приеме, че отчуждения имот е съпружеска имуществена общност, тъй като бракът е сключен през 1963 г. и с влизане в сила на СК от 1968 г. всички придобити по време на брака имоти са станали съпружеска имуществена общност от една страна са свързани с касационното основание „необоснованост” и „неправилно приложение на материалния закон” по чл.281, т.3 ГПК, които са неотносими към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а от друга страна е неотносимо и към данните по делото, по което не са ангажирани доказателства за придобиването на отчуждения имот.
Неотносими са и твърденията за необсъдено възражение за придобивна давност и наведения в тази връзка въпрос дали съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните – в случая за завладяване на имота от касатора и присъединяване на владението от последния купувач Е. Ж. По същество се касае не до твърдения, че Д. В. е придобила собствеността чрез давностно владение, а че това е станало от неин частен правоприемник по поредица договори за покупко-продажба, което по същество съставлява позоваване на чужди права, а следователно съдът не е дължал произнасяне по него, а не е обосновано и наличието на противоречива практика по този въпрос.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба Й. П. Я. не е представила доказателства да е направила разноски по повод подадения писмен отговор, поради което такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 15.10.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: