О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
София, 26.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1307 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. М. П. и Т. М. С. против решение от 10.02.2009 г., постановено по гр.д. № 833 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 18.07.2005 г. по гр.д. № 8026/2004 г. на Софийски районен съд, 35 състав за уважаване на предявения от Л. Х. П. против Л. М. П. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 3 в гр. С., ж.к.”Я”, бл.40, вх. А, 1-ви надпартерен етаж и същото решение е отменено в частта за отхвърляне на иска по отношение на Т. М. С. и е постановено друго за уважаването му.
Ответникът по жалбата Л. Х. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е приел, че ответниците са придобили собствеността на процесния апартамент по наследство и завещание, като на 31.10.1994 г. са я прехвърлили чрез сключен в нотариална форма договор за покупко-продажба на Р. З. , който от своя страна е продал жилището на майка си В на 14.04.1997 г., която от своя страна го е продала на ищцата на 23.09.1998 г. Прието е за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на договора за покупко-продажба от 31.10.1994 г. като сключен без тяхно съгласие /след загуба на документ за собственост/, тъй като съдебно-почерковата експертиза установява автентичността на подписите им в нотариалния акт. За неоснователно е прието и възражението за придобиване на собствеността по давност, тъй като от датата на разпоредителната сделка – 31.10.1994 г. – до датата на предявяване на иска – 13.08.2004 г. – не е изтекъл десетгодишен период. Тези изводи са направени въз основа на събраните по делото доказателства и след като в последното съдебно заседание по делото от 28.01.2009 г. не е уважено искането на Л. М. П. за отлагане на делото поради заболяване /тъй като е представено медициско удостоверение вместо болничен лист и страната има а. , чиито пълномощния не са оттеглени/ и са отхвърлени исканията за допускане на свидетели /Иван Н. , който да отговори дали е присъствал пред нотариус и дали е полагал подпис и под какви документи и И. П. , който да отговори за изясняване на обстоятелствата по нотариалните документи/, за изискване на заверено копие от прокурорска преписка № 8146/2005 г. на СРП /приложена в оригинал по делото/ и за поставяне въпроси по чл.114 ГПК-отм. на ищцата /не е ли вярно, че не се познават и не е отправяла писмени искания към ответниците да напуснат апартамента и че ползва при издаването на нотариалния си акт съседи от преди 50 години/, тъй като исканията са неотносими към предмета на спора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като отказът на въззивният съд да отложи делото, поради заболяването на Л. П. , е направен в противоречие с т.12б ППВС № 1 от 10.11.1985 г. и уважаването на иска против Т. С. без да се изложат мотиви противоречи на т.13 от същото постановление, а отказът да се допуснат свидетели за установяване, че нотариалния акт от 14.10.1994 г. не е подписван от тях и недопускането на възражението и доказателства за наличие на договор за заем с Р. З. и че договорът е бил за залог на имота, противоречи на ППВС № 7 от 27.12.1965 г.
От една страна посочените постановления обобщават практиката по второинстанционното производство и правомощията на втората инстанция съобразно регламентацията на контролно-отменителното второинстанционно производство към момента на приемането им и в голямата си част са неотносими към въведеното с измененията на ГПК от ДВ бр.124/97 г. въззивно второинстанционно производство. От друга страна твърденията са неотносими към данните по делото. Заболяването на страната може да бъде основание за отлагане на съдебното заседание, само ако е удостоверена и пречка за явяването на процесуалния й представител /чл.107, ал.2 ГПК–отм./, а в случая не се поддържа, че е имало пречка за явяването на а. Д, упълномощена от Л. П. и Т. С. на 16.06.2006 г., нито че са оттеглени пълномощията й, а съответно липсва процесуално нарушение при даване ход на делото. Съдът е мотивирал уважаването на иска против Т. С. , приемайки, че същата е във владение на имота въз основа изявленията по чл.114 ГПК-отм. на другата ответница Л. П. и заявеното от двете възражение за придобивна давност, предпоставяващо признание за упражняваната фактическа власт. Твърденията какви обстоятелства Т. С. е искала да установи със свидетелите не съответстват на изложеното в писмената молба, с която е поискано допускането им, а възражение, че процесният апартамент е следвало да служи като обезпечение на договор за заем, сключен с Р. З. , не е направено до приключване на съдебното дирене пред инстанциите по същество.
В обобщение не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, поради което не следва да се допусне касационното му обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2009 г., постановено по гр.д. № 833 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: