О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№318
София, 29.03. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1391 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. М. и Н. Ю. М. против решение № 751 от 5.06.2009 г., постановено по гр.д. № 569 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение от 26.11.2001 г. по гр.д. № 112/2000 г. по описа на Районен съд- Г. Д. и е постановено друго за уважаване на предявения от Н. Д. Г. и Д. Д. В. против Т. Н. М. и Н. Ю. М. ревандикационен иск по отношение на имот пл. № 43 кв.ІV по плана на с. Б., община Х. с площ от 1116 кв.м., при съседи: от две страни улици, Г. Т. и А. П.
Ответниците по касационната жалба оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е приел, че процесният имот е бил придобит от наследодателя на ищците Д, което е удостоверено от издадения констативен нотариален акт № 73/1944 г. и от обстоятелството, че същия е уреждал сметки по регулация и от него през 1958 г. са отчуждени 1560 кв.м. През 2000 г. Н. М. , Е. Н. и С. И. /наследници на Ирфан Тефиков М. и на баща му Тефик И. , който е притежавал нива в същата местност, за която липсват данни да е идентична с процесния имот/ са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност и на 14.07.2000 г. са прехвърлили имота на ответниците. Обсъдени са събраните гласни доказателства и е мотивирано, че не се кредитират показанията на свидетелите на ответниците за осъществявана от праводателите на ответниците фактическа власт за период най-малко 10 години, поради близките родствени връзки с ответниците и поради заинтересоваността на праводателите им от изхода на делото, а поради противоречие в останалите свидетелски показания относно този факт, същият е приет за неустановен. Допълнително са изложени съображения, че липсва и демонстрирано именно спрямо ищците или техния наследодател собственическо поведение, поради което независимо, че след 1960 г. ищците или баща им не са упражнявали фактическа власт, това не е основание да изгубят собствеността.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е налице противоречиво разрешаване по следните правни въпроси:
1. относно приложение на института на придобивната давност, доколкото решение от 11.01.2007 г. по гр.д. № 486/2007 г. на ОС-София приема, че в случай на издаден в полза на направилия възражението нотариален акт, установяващ правото му на собственост върху имота по давност, лицето, на което противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да проведе обратно доказване с всички доказателствени средства, решение № 701/29.04.2008 г. по гр.д. № 3018/2007 г., ВКС, V г.о. – че представеният нотариален акт, с който праводателите на ответниците са се легитимирали като собственици, е официален свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила до оборване изводите на нотариуса в него при доказателствена тежест за оспорващите го ищци.
2. относно въпроса за „субективния признак” – намерение за своене, тъй като според решение № 116 от 27.02.2007 г. по гр.д. № 2713/2005 г., ВКС, ІV г.о., за да се приеме, че е налице субективния признак на владението следва „намерението за своене на недвижимата вещ” да е насочено спрямо неограничен кръг от лица, а решение № 701 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 3018/2007 г., ВКС, V г.о. приема, че намерението за своене на ответниците е доказано, тъй като те са извършили действия, които са публични и се възприемат като демонстриране на упражнявана фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността.
3. по възможността да свидетелстват лица с близки родствени отношения със страната, тъй като решение № 195 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 6291/2007 г., ВКС, ІІ г.о. дава тълкуване по приложението на чл.136 ГПК /отм./ и задължението на съда да обсъди показанията на всички разпитани свидетели и да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото и да изложи съображения кои факти приема за доказани и кои не, а оттам и какви са правните последици от осъществяването на тези факти, а с решение от 31.03.2009 г. по гр.д. № 1251/2008 г. на Окръжен съд Б. е прието пълно и главно доказване на факта, че купувачът е знаел при сключване на сделката, че купува от несобственик, като се е позовал на факти, установени от разпитани по делото свидетели – най-близките родственици на страната, провеждала доказването – син и съпруг.
Съдебните решения, с които е обоснована противоречива съдебна практика по първия въпрос, макар и да разглеждат въведен в процеса довод за придобиване по давност, в посочените от касаторите изводи са свързани с правното значение на констативния нотариален акт и тежестта на доказване при оспорването му, а по тези въпроси липсват изводи на въззивния съд, които да противоречат на тези по приложените съдебни решения.
Налице е противоречие по втория въпрос, но същият е свързан само с допълнително изложените от съда съображения, а не с главния извод, че не е установено упражнявана от ответниците фактическа власт за срок от 10 години.
По третия поставен въпрос възивното решение не противоречи на решенията, на които се позовават касаторите, доколкото при наличието на две противоречащи си групи свидетелски показания /че имота не е ползван от ответниците и че имота е владян от същите/, съдът е мотивирал кои от тях възприема за достоверни и кои факти същите установяват, което е в съответствие с тълкуването по приложените решения, по второто от които кредитирането на показанията на сина и съпруга на страната е мотивирано със съответствието им с показанията на незаинтересовани свидетели и с писмени доказателства.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 751 от 5.06.2009 г., постановено по гр.д. № 569 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: