О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№515
София, 19.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 162 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Л. К. и Е. К. Л., чрез пълномощниците им а. Н. К. и а. Н. С. , против решение № 610 от 5.10.2009 г., постановено по гр.д. № 569 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В. , с което е потвърдено решение № 384 от 14.05.2009 г. по гр.д. № 174/2009 г. на Районен съд В. за уважаване на предявения от П. Д. Ц. и Х. Д. Г. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че новообразуван имот № 9* в землището на гр. В., м.”Д” е собствен на наследодателя на ищците Д/Филипов/.
Ответниците П. Д. Ц. и Х. Д. Г. са оспорили жалбата по същество, но не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е установил, че ищците като наследници на Д. Г. В. е признато правото на възстановяване на собствеността на три имота в местността „Ч” в стари реални граници, попадащи в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а на ответниците, като наследници на И. Г. В. – на два имота в местността „В” в стари реални граници, попадащи в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Процесният имот № 9* по плана за новообразуваните имоти на м.”Д” е записан на името на наследодателя на ответниците, като ищците твърдят, че той е част от притежаваните от Д. Г. В. имоти. За този имот липсва заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което липсва възможност за предявяване на ревандикиционен или установителен иск за собственост, защото реституцията му не е приключила и тъй като законът не е ограничил иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само до тази категория измоти, чиито стари реални граници са установими по реда на чл.18б, ал.1 ППЗСПЗЗ, то съответно не се препятства съдебно установяване на права към минал момент в хипотези, при които реалното възстановяване се обуславя от процедури по чл.18б, ал.2 и чл.18д ППЗСПЗЗ, поради което искът е приет за процесуално допустим. Въз основа на събраните писмени, гласни доказателства и експертно заключение е направен извод, че процесният имот е бил част от притежаваните от наследодателя на ищците имоти в м.”Ч”, докато имотът на наследодателя на ответниците е бил в друга местност – „В” и не е граничил с процесния.
Касаторите по същество се позовават на основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като поддържат, че ВКС нееднократно се е произнасял и има създадена практика, която е в противоречие с решението на окръжния съд. Приложените съдебни решения – № 17 от 29.01.2009 г.по гр.д. № 5210/2007 г., ВКС, І г.о., № 282 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 313/2008 г., ВКС, І г.о. и № 15 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 274/2008 г. на Кърджалийски окръжен съд – обаче са постановени по спорове между лица, претендиращи възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и лица, на които е било предоставено право на ползване, прекратено съгласно § 4 ПЗР ЗСПЗЗ или трансформирано в право на собственост съгласно § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, в каквато връзка е и направеното тълкуване на § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е. касае се до спорове за права към настоящия момент и в този смисъл дадените разрешения са неотносими към настоящия случай, в който спорът е за права към минал момент.
Останалите наведени доводи – за нарушение на чл.270 ГПК и за съществени нарушения на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на разглеждане при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Следва да се отбележи, че по отношение допустимостта и същността на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице задължително за съдилищата тълкуване в ТР № 1/1997 г. г., като твърденията за недопустимост на иска не са обосновани с противоречие с посоченото тълкувателно решение или с непълнота на същото.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 610 от 5.10.2009 г., постановено по гр.д. № 569 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: