О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№514
София, 19.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 197 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. за производство, търговия и услуги „В”, гр. А., чрез пълномощника й а. И, против решение № 1* от 20.11.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Окръжен съд П. , с което е потвърдено решение № 264 от 1.07.2009 г. по гр.д. № 877/2000 г. на Районен съд П. за отхвърляне на предявения от КПТУ”В”, гр. А. против О. А. установителен иск за собственост на терен с площ от 117,92 кв.м., представляващ прилежащия под магазин /павилион/ за хляб и хлебни изделия с № 0* терен, находящ се в парцел ****зеленина, летен театър в кв.66 по плана на гр. А. от 1994 г., целия с площ от 23 366 кв.м., съставляващ по действащия кадастрален и регулационен план на града ПИ 1162-магазин при посочени граници и идентификатор по кадастрална карта.
Ответникът по касационната жалба О. А. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцовата кооперация претендира право на собственост върху спорния терен на основание § 26 ПЗР ЗК във връзка с чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ като правоприемник на ХВК А. Счетено е, че е недоказано правоприемството между Х вкусов комбинат А. и КПТУ”В”, тъй като на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза не са представени счетоводни документи, които да установяват преминаване на имуществото /или част от него/, собственост на ХВК А. към КПТУ”В” и тъй като доказателствената тежест е на ищцовата кооперация, е прието че предявения иск е неоснователен.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Считат, че въззивното решение противоречи на приложените решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.218а и сл. ГПК /отм./ по приложението на чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ спрямо временни постройки, изградени по реда на чл.120 ППЗТСУ, както и че съдът се е произнесъл по съществен процесуално правен спор, свързан с развитието на правото в областта на процедурата/правните способи, доказателства и доказателствени средства, необходими и достатъчни, за да бъде прието от съдилищата, че е налице безспорност по отношение на осъществено правоприемство относно кооперативно имущество.
Въпросите по приложението на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС са неотносими към въззивното решение, доколкото единствените мотиви са свързани с липсата на правоприемство на имуществото на ХВК А. и съдът не е разглеждал материално-правните предпоставки на посочената законова норма, а съответно не може да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика.
Въпросът какви доказателства са необходими и достатъчни да се приеме осъществено правоприемство относно кооперативно имущество, по същество е обоснован с твърденията, че съдът е приел за недостатъчни заприходяването на имота, наличието на инвентарна книга, в която е посочено, че магазинът се предава на ищеца от ХВК А. , плащане на данъци, безспорни свидетелски показания в полза на правоприемство, съдебно-счетоводна експертиза и становището на вещото лице в съдебно заседание, че двете кооперации са правоприемници. Посочените доводи обаче не могат да бъдат съотнесени към основанието по чл.280, ал.3 ГПК, приложимо при промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, осъвременяването й с оглед изменение на законодателството и при непълна, неясна или противоречива нормативна уредба, а по същество е налице позоваване на касационното основание „необоснованост” по чл.281, т.3 ГПК, което обаче подлежи на разглеждане във фазата на постановяване на касационното решение, а не при преценка основанията за допускане на касационно обжалване.
Същевременно с решение № 187 от 26.04.2010 г. п о гр.д. № 958/2009 г., ІІ г.о. Върховният касационен съд се е произнесъл, че универсално правоприество на една кооперативна организация от друга се удостоверява единствено от органа, компетентен да извърши вписванията с специалния регистър към съответния момент, съответно при частното правоприемство следва се докажат фактите, от които произтича преминаването на имуществото от една кооперативна организация в друга, следователно по поставения въпрос е налице създадена съдебна практика и не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.11.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Окръжен съд- П. .
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: