Определение №399 от 19.4.2010 по гр. дело №1447/1447 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        №399
 
                     София, 19.04.2010 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1447 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. а. „П” към Министерски съвет, гр. С., преобразувана понастоящем в А. „П. инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. С., трето лице-помагач на ответника „П” АД, гр. С., против решение № 205 от 26.06.2009 г., постановено по гр.д. № 200 по описа за 2009 г. на Окръжен съд С. З. , с което е потвърдено решение № 47 от 3.01.2009 г. по гр.д. № 656/2008 г. на Районен съд С. З. за осъждане на „П” АД, гр. С. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на собственика С. К. М. да упражнява правото си на собственост върху оризище с площ от 38.290 дка, находящо се в землището на с. П., община С., местността „О”, представляващо имот № 0* по плана за земеразделяне, при посочени граници.
Ищцата по делото С. К. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски, а ответникът „П” АД, гр. С. не е изразил становище.
Решението е постановено по иск на С. К. М. против „П” АД, гр. С. за премахване на изграденото в имота й напоително съоръжение и възстановяване на този имот в първоначалното му състояние. Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че е само изпълнител на проекта и е привлякло касатора като трето лице-помагач, тъй като е възложител на проекта. Становището на Н. а. „П” е било, че не следва да бъде конституирана, тъй като не е в договорни отношения с ответното дружество, а със смесено сдружение „Р” в състава на което влизат няколко юридически лица. Съдът е приел, че твърдението за наличие на договорно правоотношение обуславя правния интерес и е конституирал Н. а. „П” към Министерски съвет, гр. С., преобразувана понастоящем в А. „П. инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. С. като трето лице-помагач на ответното дружество.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсва обаче формулиран правен въпрос, спрямо който да се прецени налице ли е противоречива съдебна практика или дали същия е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а такъв не може да бъде уточнен и от изложението доводи. Твърденията за неправилно тълкуване и интерпретиране на събраните в хода на процеса доказателства и липсата на произнасяне по направеното в срок възражение, с което са оспорени основанията за привличане като трето лице-помагач, поради липса на договорни правоотношения с ответното дружество, по същество съставляват доводи, свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които могат да бъдат разгледани при постановяване на касационното решение, но са неотносими при преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване. Приложените определения и решения на съдилищата са постановени по спорове между други страни, които от фактическа и правна страна не са идентични с настоящия, поради което не удостоверяват твърдяната противоречива съдебна практика.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
Касаторът следва да възстанови на С. К. М. направените по повод обжалването разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Р за изготвяне на отговор на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 26.06.2009 г., постановено по гр.д. № 200 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- С. З.
ОСЪЖДА А. „П. инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. С., бул.”М” № 3 да заплати на С. К. М., с. П., община С. разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top