О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№532
София, 21.05. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 248 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ПК”Б”, с. П. против решение № V* от 24.11.2009 г., постановено по гр.д. № 502 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 187 от 17.07.2006 г. по гр.д. № 9 от 2006 г. на Районен съд-гр. Айтос и е постановено друго за отхвърляне на предявените от ПК”Б” с. П. против О. Р. искове за собственост по чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС върху урегулиран поземлен имот VІІ в кв.10 по плана на с. Д. поляна с площ от 660 кв.м. и изградената в него едноетажна масивна сграда-фурна със застроена площ от 120 кв.м..
Ответникът по касационната жалба О. Р. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че по делото не е доказано правоприемство на ищцовата ПК”Б”, с. П. и ПК”С” с. Р., за която са налице данни, че е извършила със свои средства строителството на фурната, тъй като двете кооперации са съществували паралелно, П. „С” с. Р. се е обединила с ПК”Т” с. В. под наименованието „Т” с. В. и липсват данни за правоприемство на ПК”Б” с. П.. Към цитирания период /1981 г., когато според твърденията в исковата молба е осъществена реорганизация на кооперациите/ е действал Закона за кооперациите /отм./ и Правилника за кооперативните организации, съгласно които вливането и разделянето на кооперативни организации се е извършвало по решение на общото събрание, събранието на пълномощниците или конгреса, решенията е следвало да бъдат одобрени от централните съюзи, като при разделяне са се спазвали условията за образуване на кооперативни организации, т.е. необходимо е установяването на твърдените от ищеца реорганизации посредством съответните вписвания в кооперативния регистър, а такива доказателства по делото не са представени. Разделителният баланс /лист 12/ и рекапитулацията на основните средства на обекти /лист 13/ не съдържат данни, че процесната фурна е била предадена на П. „Б” с. П., тъй като не е отразена в тези документи.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГП. , но липсва формулиран въпрос, относим към решаващите мотиви на съда. Наведените доводи са, че изводът, че когато група член-кооператори на една кооперация на територията на едно населено място преминат към друга кооперация /в случая кооператорите от с. Д. поляна, членували в ПК”Т” с. В. са преминали като живущи в същото село към ПК”Б” с. П. трябвало да се докаже нарочно правоприемство между двете кооперации чрез прехвърляне и по документи на кооперативното имущество, находящо се в съответното населено място от едната кооперация към другата кооперация, е в противоречие с чл.31 във вр. с чл.30 от Правилника за кооперативните организации от 1960 г., който постановява, че преминаването на кооперативното имущество в съответното населено място при прехвърляне на член-кооператорите от една кооперация към друга, става по право, а не чрез съответни процедури, а в случая този факт е установен с удостоверението, издадено от РКС „Ч” – Б. Твърденията по същество са свързани с касационното основание „неправилно приложение на материалния закон”, което подлежи на разглеждане при постановяване на съдебното решение, но е неотносимо при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно същите са неотносими към изводите на въззивния съд, които са свързани с липсата на доказателства /удостоверения за вписване в кооперативния регистър/ за универсално правоприемство, както и на доказателства за частно правоприемство на конкретно имущество. По съществения за изхода на настоящото дело въпрос за начина на доказване на правоприемство между кооперации или на кооперативно имущество ВКС се е произнесъл с решение № 187 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 958/2009 г., ІІ г.о., в което е прието, че универсално правоприемство /включително имущество, членска маса, дялове, нематериални права/ подлежи на доказване чрез удостоверение от органа, компетентен да извърши тяхното вписване към съответния момент, а издадените от други лица частни свидетелстващи документи се ползват единствено с предвиденото в чл.144 ГП. /отм./ доказателствено значение. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената практика по чл.290 ГПК.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГП. , поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 24.11.2009 г., постановено по гр.д. № 502 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: