О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 22.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 375 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. С. Ш. и М. В. Ш. против решение № 134 от 14.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 33 от 7.02.2008 г. по гр.д. № 449 от 2007 г. на Районен съд- С. и е постановено друго за уважаване на предявения от И. С. Ш. и С. С. А. против К. С. Ш. и М. В. Ш. ревандикационен иск по отношение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ горска нива с площ от 3.443 дка в м.”М”, землището на с. Л., съставляваща имот № 0* по картата на землището, при посочени граници.
Ответниците по касационната жалба И. С. Ш. и С. С. А. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си Б. окръжен съд е приел, че правото на собственост върху имота е възстановено на наследниците на С. С. Ш. , поч. 6.09.1989 г. с решение на ПК от 22.07.1996 г. Наследниците се уговорили относно ползването на имотите, като през 2006 г. ответникът К. Ш. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост за имота в местността „М” и го е продал на сина си С. К. Ш. По наведеното от К. Ш. възражение за придобивна давност са изложени съображения, че правото на собственост е възстановено с постановяване на решението на органа на поземлена собственост и едва от този момент земеделския имот може да бъде обект на придобиване по давност. Счетено е, че събраните доказателства не установяват установено за период от десет години спокойно, явно и несмущавано владение с намерение да свои имота за себе си, като не е доказано, че с действията си ответника е отричал правото на собственост на ищците, а до момента в който своенето не е манифестирано, ползвателят се счита само държател на правата на останалите наследници.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като считат, че изводите на въззивния съд относно липсата на явно, спокойно и манифестирано владение за период от 10 години противоречи на трайната практика на ВКС, израз на която са приложените съдебни решения, според които придобиването по давност може да бъде претендирано като придобивен способ само от един от сънаследниците или съсобствениците, като се докаже, че е налице фактическо владение на имота в продължение на 10 години, като се счита, че един от сънаследниците е променил държането на наследствената вещ във владение само за себе си, когато той манифестира явно и категорично, че упражнява фактическата власт само за себе си, което може да се изрази по различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до имота, като за да се установи дали лицето, което се намира в недвижимия имот е владелец или държател, зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на придобивната давност.
Именно посочените в тази съдебна практика предпоставки за давностно владение на сънаследствен имот са разгледани от въззивния съд, поради което решението му съответства на разрешенията по приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решения, както и на задължителната практика на ВКС по решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1162/2009 г., ВКС, ІІ г.о., постановено съгласно чл.291, т.1 ГПК. Обстоятелството, че съдът е преценил, че конкретните доказателства по делото не подкрепят тезата за придобиване по давност е неотносимо към наличието на правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 14.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: