О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 19.04. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1455 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Ю. Е. Ю. и от Е. В. К. против решение № 508 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение от 6.08.2002 г. по гр.д. № 1300/2002 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявените от Ф. Е. Ю. /починал в хода на делото на 30.03.2004 г., в чиито права са конституирани Е. В. К. , С. Х. Ю. и Ф. В. М./ и Ю. Е. Ю. против И. Г. К. и Н. К. Г. ревандикационни искове по отношение на дворно място с площ от 168 кв.м., заснето с пл. № 535 по плана на кв. Аспарухово, 28-ми подрайон, одобрен със заповед № 115 от 7.08.1978 г. и проход с площ от около 22 кв.м. между имоти пл. № 535 и 548, оцветен в жълт цвят по скицата на л.14 от делото, основани на твърдения за придобиване от всеки от ищците по 1/3 ид.ч. чрез дарения с нот.акт № 76, т. ХІІ, дело 3945/1986 г.
Ответниците по касационната жалба И. Г. К. и Н. К. Г. не са изразили становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Ревандикационният иск е основан на твърденията, че процесната площ е част от имота, от който първоначалните ищци притежават по 1/3 ид.ч. по силата на договор за дарение от 1986 г. Въззивният съд е констатирал, че с нотариален акт № 76, т. ХІІ, дело 3945/1986 г. на ищците са дарени по 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от 423 кв.м., заснето с пл. № 5* но по скица този имот е със значително по-малка площ и не граничи с ул.”Г”, посочена като граница в нотариалния акт. За да прецени какви права са придобили ищците, съдът е изследвал правата на праводателите им, както и регулационното отреждане на имота.становено е, че през 1951 г. Йовка К. е закупила дворно място от 318.5 кв.м., представляващо неурегулиран парцел **** по РП от 1944 г. През 1958 г. е одобрена нова регулация като имот № 607 е заснет с № 117 и заедно със съседния имот № 6* заснет с № 1* записан като собствен на С. К. , е урегулиран в съсобствен парцел ****,117. През 1963 г. праводателят на ищците Е е закупил от парцел **** /дворище № 116 и № 117/ с неуредени регулационни сметки, само дворище № 117 от 318.50 кв.м. През 1966 г. Енвер И. е признат за собственик по регулация на 6 кв.м. от имот пл. № 1* кв.м. от имот пл. № 1* кв.м. от имот пл. № 118 и 18 кв.м. от имот пл. № 1* общо 105 кв.м., придадени към собствения му парцел ****,117. През 1964 г. Халил Х. А. е придобил по регулация 161 кв.м. от имот пл. № 1* собственост на Е. И. , придадени към неговия имот пл. № 1* а следователно към 1966 г. Енвер И. е притежавал по нотариални актове 262 кв.м. През 1978 г. е одобрен нов КП и РП, като имот № 117 е заснет с № 5* а имот № 1* с № 5* като към този момент праводателят на ищците е бил във владение само на площта от 61 кв.м., придадена от имот № 118 и плана от 1978 г. е отразил действителната площ на имота от около 220 кв.м. По този план имоти 535 и 536 са предвидени за жилищно строителство и нямат одобрена дворищна регулация. При горните констатации е направен извод, че имот пл. № 535 по РП от 1978 г. /имот № 116 по РП от 1958 г. и имот пл. № 608 по РП от 1944 г./ никога не е бил идентичен с имот пл. № 536 /имот пл. № 117 по плана от 1958 г. и имот пл. № 607 по плана от 1944 г./, нито е бил част от него. Отчуждителната функция на плана от 1958 г., по който двата имота са урегулирани в общ парцел, е отпаднала с обратно действие, тъй като липсват доказателства за уреждане на регулационните отношения между собствениците на имоти пл. №№ 116 и 117, поради което след това тези имоти са заснети с нови номера – 535 и 536.
Касаторът Ю. Е. Ю. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Навел е доводи, че по въпросите за правния ефект на приложената регулация по време на действието на ЗПИНМ и ЗТСУ /отм./ и за вещноправните последици относно придаваемите се части от съседни имоти към даден парцел ****о време на действието на тези закони, както и по отношение забраната да се продават реални части от парцели съгласно чл.40 ЗПИНМ /отм./ въззивното решение противоречи на решение № 990/06 от 19.07.2006 г. по гр.д. № 1* на ВКС, решение № 104 от 11.09.1961 г., ОСГК и решение № 491/25.03.1961 г., ІV г.о. И трите решения не съдържат разрешения, относими към изводите на Варненския окръжен съд, доколкото дават тълкуване, че след урегулирането, парцелните граници стават имотни, което означава, че вещните права се притежават в очертанията по плана и новите регулационни линии стават кадастрална основа на имотите; че правото на собственост върху придадените части се придобива по силата на закона от собственика на парцела, към който са придадени и че е валидна покупко-продажба на урегулирани парцели с неуредени регулационни сметки, докато данните по настоящото дело, въз основа на които е постановено решението са, че на ищците са дарени права от имот, който след 1978 г. и понастоящем не е урегулиран в самостоятелен парцел. Формулираните въпроси са обосновани с тезата на касатора, че през 1963 г. праводателят му е закупил целия парцел ****, 117, т.е. по същество са свързани с довод за необоснованост на извода на съда, че е закупена реална част от парцела, съставляваща имот пл. № 1* Необосноваността обаче е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което може да бъде разгледано при постановяване на касационното решение, но е неотносима при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът Е. В. К. също е обосновал тезата си, че праводателят му е придобил собствеността на целия парцел **** с договора от 1963 г., уредил е сметките по регулация за придаваемите места, с което регулацията от 1958 г. е приложена и двете дворища са били собственост на един собственик и следва да се третират като един имот. Доводите отново са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Липсва формулиран правен въпрос, спрямо който да се прецени налице ли е основание за допускане на касационно обжалване, а е налице само формално позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 508 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: