О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№618
София, 14.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 329 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. М., чрез пълномощника й адвокат Л, против решение № 378 от 13.11.2009 г., постановено по гр.д. № 456 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Р. , с което е потвърдено решение № 26 от 5.03.2009 г. по гр.д. № 4330/2008 г. на Районен съд Р. за отхвърляне на предявения от Д. И. М. против П. Д. К. и М. М. К. иск за съдебна делба на дворно място в с. Н., представляващо УПИ ХVІ-1226 в кв.76 по плана на селото.
Ответниците по касационната жалба П. Д. К. и М. М. К. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си Русенският окръжен съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционният съд, че страните са съсобственици в дворното място, върху което са построени самостоятелни обекти, разпределени между тях по правилата на етажната собственост, а следователно приложение намира разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС, че земята е обща собственост на всички лица, които притежават право на собственост върху самостоятелните обекти и представлява обща част, а съсобствеността върху общите части е принудителна и на основание чл.38, ал.3 ЗС поделянето им е недопустимо, в който смисъл са и указанията в ППВС № 2/1982 г.
Касаторът се е позовал на всички основания по чл.280, ал.1 ГПК, но е налице мотивиране само на хипотезата на т.2, като счита, че въззивното решение противоречи на разрешенията по приложените към касационната жалба решения. Последните обаче са неотносими в настоящия случай. Тълкуването по решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр.д. № 376/96 г., І г.о. е дадено при наличие на действащ устройствен план, при който от застроен със самостоятелни сгради съсобствен парцел ****а образувани два самостоятелни парцела, във всеки от който попада една от сградите, докато в настоящия случай липсва изменение на подробния устройствен план с оглед възможността на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ и по реда на чл.136 ЗУТ, поради което липсват два самостоятелни урегулирани поземлени имота.
Решения № 52 от 1.02.1977 г. по гр.д. № 2513/76 г., І г.о. и решение № 1* от 19.12.1962 г. по гр.д. № 1612/1962 г., І г.о. съдържат тълкуване за възможността да се иска разпределение ползването на общи части и са изцяло неотносими към решаващите мотиви във въззивното решение, че е недопустима делба на обща част съгласно чл.38, ал.3 ЗС.
След като делбата е недопустима, поради изричното разпореждане на закона и естеството на вещта, то изцяло неотносими са съображенията има ли възможност имота да бъде поделен съобразно разпоредбите на ЗУТ.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 378 от 13.11.2009 г., постановено по гр.д. № 456 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Р.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: