О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 11.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 285 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Д. И. Т. , Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н., от Т. И. Т., към която се е присъединила Е. С. З. и от О. Б. против решение № V* от 31.07.2009 г., постановено по гр.д. № 848 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 1* от 22.08.2008 г. по гр.д. № 3061/2002 г. на Районен съд Б. и е постановено друго за:
признаване за установено по отношение на Република България, О. Б., Д. И. Т. , Х. К. Г., Т. И. Т., С. К. С., Е. С. З. , С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н., че „А” Е. , гр. С. е собственик на реално обособени обекти – кафе-клуб с площ от 461.35 кв.м., намиращ се на първи етаж и дискотека „К” с площ от 766.80 кв.м., намираща се на втори етаж от пететажна административна сграда – „П”, находяща се в гр. Б., ул.”Ш” № 24, построена в бивш имот І и ІІ в кв.246 по плана на гр. Б., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
отхвърляне на предявения от Д. И. Т. , Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. против Е. С. З. , Т. И. Т., С. К. С., О. Б., Република България и ”А” Е. , гр. С. иск за делба на описаните по-горе обекти;
допускане на съдебна делба на пететажна пететажна административна сграда – „П”, находяща се в гр. Б., ул.”Ш” № 24, построена в бивш имот І и ІІ в кв.246 по плана на гр. Б., без находящите се в нея кафе-клуб на първи етаж с площ от 461.33 кв.м. и дискотека „К” на втори етаж с площ от 766.80 кв.м. между съделителите и при права в съсобствеността: С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. – общо 3.8 % ид.ч., Х. К. Г. – 1.9 % ид.ч., С. К. С. – 1.9 % ид.ч., Д. И. Т. – 1.9 % ид.ч., Т. И. Т.- 1.9 % ид.ч., Е. С. З. – 0.063 % ид.ч. и Република България – 88.53 % ид.ч.;
отхвърляне на предявения от Д. И. Т. , Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. против О. Б. иск за делба на пететажна пететажна административна сграда – „П”, находяща се в гр. Б., ул.”Ш” № 24, построена в бивш имот І и ІІ в кв.246 по плана на гр. Б., без находящите се в нея кафе-клуб на първи етаж с площ от 461.33 кв.м. и дискотека „К” на втори етаж с площ от 766.80 кв.м.
Касаторите атакуват въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от „А” Е. , гр. С. инцидентен установителен иск, отхвърлен е иска за делба по отношение на О. Б., както и по отношение на кафе-клуб на първи етаж с площ от 461.33 кв.м. и дискотека „К” на втори етаж с площ от 766.80 кв.м.
Ответникът по касационните жалби „А” Е. , гр. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а С. К. С. и Република България не са изразили становище.
Въззивният съд е приел, че процесната сграда е построена през 1965 г. въз основа на учредено право на строеж в полза на Български професионелен съюз /БПС/ и е станала собственост на посочената обществена организация /макар ГОбНС Б. да е участвал със средства в изграждането й/. Към датата на влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г. – правото на собственост е принадлежало на тази организация, а не на държавата, поради което нормата на § 7 ПЗР ЗМСМА не намира приложение. С влизане в сила на Закона за изземване имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС сградата, като част от имуществото на БПС е преминала в патримониума на държавата и по силата на този закон не съществува възможност имуществото на организациите по чл.1 да премине в собственост на общината. Липсват твърдения и доказателства О. Б. да е поискала възстановяване правото на собственост върху процесната сграда или част от нея, а и Заповед № Б* от 22.02.1992 г. за деактуване и предаване на общината на 61.58 % от сградата е нищожна като постановена от лице, на което към този момент не са валидно делегирани правомощия да изпълнява функциите на министъра на финансите. В обобщение е направен извод, че правото на собственост върху цялата сграда е възникнало само в патримониума на държавата. Същата като едноличен собственик е могла да се разпорежда с правата си върху целия или части от обекта, в това число да го включва като апортна вноска в капитала на търговски дружества, да го отдава под наем или да го преустройства, поради което независимо от етапите, през които е преминало обособяването на дискотеката и кафе-клуба и прехвърлянето им последователно в капитала на различни търговски дружества, като краен резултат посочените обекти са внесени в капитала на „А” Е. , а съответно дружеството е придобило валидно тези обекти. След като дружеството е станало техен едноличен собственик, са влезли в сила решенията, по силата на които и след успешно проведена процедура по ЗОСОИ е придобито право на собственост върху идеални части от съделителите-физически лица и съответно е възникнала съсобственост между тях и държавата на сградата, без обектите, които вече са били включени в капитала на „А” Е. , гр. С..
Касаторите Д. И. Т. , Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. се позовават на трите основания по чл.280, ал.1 ГПК, като считат, че въззивното решение противоречи на указанията в т.9 и т.10 на ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г., доколкото с влязло в сила съдебно решение по административно дело № 972/1998 г. са определени правата им в съсобствеността от пететажната сграда, а съответно противоречиво е разрешен въпросът за тези права с изключването на част от сградата от делбата, налице е противоречие между въззивното и административното решение и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правато.
ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г., т.9 и т.10 дават указания в кои случаи е налице противоречие между две решения, като основание за отмяна на влязло в сила решение, които са изцяло нетносими към поставения въпрос. По същество твърденията за несъобразяване с административното решение, с което е признато правото на възстановяване със съсобственост върху пететажната сграда при определените права съгласно чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, са свързани с касационното основание „необоснованост” по чл.281, т.3 ГПК и не може да бъде отнесено към основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поставеният в тази връзка въпрос обаче обвързва ли административното решение държавата относно размера на възстановените права от сградата не съдържа законодателно разрешение и отговорът му е свързан с тълкуване на нормативната уредба, с оглед на което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът Т. И. Т. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че следва да се даде отговор на въпроса дали при учредяване право на строеж в полза на обществена организация върху държавен терен при режим на собственост към 1965 г. е необходимо освен решения на ИК на съответния градски народен съвет, потвърдено с решение на ИК на съответния окръжен народен съвет, още и да е сключен и писмен договор при условията на чл.18 ЗС, съответно ако няма такъв договор – става ли сградата собственост на тогавашната обществена организация Български професионални съюзи и следва ли същата да се счита одържавена на основание Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС или приложение намира § 7, т.6 ПЗР ЗМСМА. Поставеният въпрос е извън спорните по делото, доколкото в тази връзка не са били навеждани твърдения, а държавата е твърдяла, че се касае до имущество по Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС, поради което липсва общинска собственост и доказателствата за правото на строеж и договора от 1965 г. са представени с въззивната жалба на общината, която е атакувала първоинстанционното решение, като е поддържала, че с оглед вложените средства от самооблагане на населението й се следва по–голям дял. В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Т. И. Т..
Касаторът О. Б. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Счита, че съдът е допуснал до разглеждане нередовна искова молба, тъй като делбения имот не е индивидуализиран съобразно действащите ЗРП и кадастрална карта на гр. Б., липсват граници, площ, съседи, индивидуални идентификационни номера на парцела, построените върху него сгради и съществуващите самостоятелни обекти в сградата, което противоречи на разрешението по решение № 1* от 11.12.2008 г. по гр.д. № 5260/2007 г., ВКС, І г.о., като в противоречие на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. въззивният съд не се е произнесъл по допустимостта на първоинстанционното решение. С посоченото решение на тричленен състав на ВКС е приел за нередовна искова молба за делба на втори жилищен етаж, тъй като не е ясно в коя от двете сгради в мястото се намира, като е дадено тълкуване, че делбените имоти следва да бъдат индивидуализирани с площ, местонахождение, граници и актуални идентификационни номера. Налице е противоречиво разрешаван правен въпрос относно начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти, ако предмет на делбата, респективно оспорване наличието на съсобственост, са част от самостоятелните обекти, предмет на правото на собственост, което е основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Останалите въпроси – дали при учредяване право на строеж в полза на обществена организация върху държавен терен при режима на собственост към 1965 г. е необходимо освен решения на ИК на съответния градски НС и потвърждаващо го решение на ИК на ОНС и да се сключи писмен договор при условията на чл.18 ЗС и преминават ли в собственост на общините държавните имоти, предназначени за задоволяване на административните и културни потребности на общините, построени със средства от общинския бюджет или с парични средства на населението – или са извън спорния предмет, или представените съдебни решения не дават разрешение, различно от възприетото от въззивния съд, а съответно по тях не е налице противоречива съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 31.07.2009 г., постановено по гр.д. № 848 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. по жалбата на Т. И. Т., към която се е присъединила Е. С. З.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 31.07.2009 г., постановено по гр.д. № 848 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б. по жалбите на Д. И. Т. , Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и на О. Б..
В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по съответната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: