О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№155
Гр. София 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 49/2010 г.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал. 1 е чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9* от 19.11.2009 г. на Р. Х. Б. , А. Г. М. и Н. Г. Б. от гр. Р. срещу определение № 464 от 06.11.2009 г. по в.ч.гр.д. № 881/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението от 10.07.2009 г. на Русенския районен съд, четвърти граждански състав, с което е отказано възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 65 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 6370/2007 г. Поддържа се, че понятието „особени непредвидени обстоятелства” не е точно и не дава ясна рамка относно характеристиката на обстоятелствата като „особени”. Жалбоподателите се позовават на определение № 205 от 11.05.2009 г. по ч.гр.д. № 92/2009 г., ВКС, ІІ г.о. и на решение № 322 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 5410/2007 г., ВКС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Първоинстанционното решение е било съобщено на ответниците /сега частни жалбоподатели/ чрез упълномощения от тях процесуален представител на 02.06.2009 г. С молба вх. № 26300/10.06.2009 г. последният поискал и на 11.06.2009 г. получил препис от решението. На 18.06.2009 г. пълномощникът подал въззивна жалба вх. № 28188/, която с разпореждане от 23.06.2009 г. била върната като просрочена. Съобщения с преписи от разпореждането за връщане на жалбата частните жалбоподатели получили на 29.06.2009 г. С молба вх. № 3* от 06.07.2009 г. поискали да им бъде възстановен срока за обжалване, тъй като процесуалният им представител се заблудил относно началния момент и неправилно изчислил срока предвид собственоръчно написаната от един от доверителите му дата 04.06.09 г. върху получено съобщение, отнасящо се до гр.д. № 2811/2008 г. на Русенския районен съд, ІХ-ти гр.състав.
С определение от 10.07.2009 г. районният съд отказал да възстанови срока, като приел, че изложената от молителите причина-получена призовка по друго дело, водено между същите страни с близка дата на връчване на съобщението за изготвяне на акта, с това по настоящото дело, не попада в приложното поле на чл.37 ГПК /отм./.
Въззивният съд потвърдил определението, като приел, че не са налице „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.37, ал.1 ГПК /отм./, още повече, че делата между страните са пред различни граждански състави, с различни номера и от различни години.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното определение не противоречи на трайната практика на Върховния касационен съд, илюстрирана с определение № 205 от 11.05.2009 г. по ч.пр.гр.д. № 92/2009 г. на ІІ г.о. Последното не е постановено по сходен казус, а има за предмет хипотеза, при която страната е заболяла внезапно в деня на връчване на обявлението за съдебния акт и с оглед на възрастта й /78 г./ и характера на страданието, налагащо сравнително интензивно, макар и при домашни условия лечение, не е била в състояние да извърши процесуалното действие до изтичане на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.37 ГПК /отм./, понастоящем по чл.64, ал.2 ГПК, определя като особени непредвидени обстоятелства само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива обстоятелства биха били например внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др., за каквито в молбата за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение не се съдържат твърдения. Ако страната, респ. нейният процесуален представител са се заблудили относно началния момент на определения от закона преклузивен срок поради това, че върху надлежно връчени съдебни книжа, касаещи различни дела с нейно участие, собственоръчно е записала една или друга дата, не би могло да се приеме наличие на обективна причина, която да е попречила да се упражни в срок процесуалното право.
Приложеното с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение № 322 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 5410/2007 г. на ВКС, І г.о. е изцяло неотносимо към настоящия процесуалноправен спор, като и позоваването на чл.64, ал.2 ГПК /отм./, касае присъдените от въззивния съд съдебно-деловодни разноски.
Липсва и основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК . Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /определение/ ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, не е налице подобна хипотеза, доколкото по приложението на чл.37, ал.2 ГПК /отм./-сега чл.64, ал.2 ГПК има многобройна и утвърдена съдебна практика.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на определението, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 464 от 06.11.2009 г. по в.ч.гр.д. № 881/2009 г. на Русенския окръжен съд по частна жалба вх. № 9* от 19.11.2009 г., подадена от Р. Х. Б. , А. Г. М. и Н. Г. Б. от гр. Р..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: