О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№324
Гр. София, 31.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1262/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Р. М. от гр. Р. е подала касационна жалба вх. № 6* от 23.07.2009 г. срещу въззивното решение № 197 от 19.06.2009 г. по в.гр.д. № 380/2009 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан; в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за лишаване на ищците от ползването на имота за периода 21.06.2005 г. – 10.01.2007 г. в размер на 1387.50 лева и по 75 лева месечно от 20.01.2007 г.; в частта, с която е отхвърлено искането й по сметките за разликата над 1866.76 лева до 6953.82 лева и в частта за разноските. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, както и за недопустимост в осъдителната част за заплащане обезщетение за лишаване от ползване. Иска се отмяна на решението и извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК /отм./; обезсилване в частта по претенцията на ищците за обезщетение за лишаване от ползване или намаляване размера на присъденото обезщетение с 1/6 от пазарния наем за гаража пропорционално на правата на жалбоподателката в него и уважаване на искането по сметки за размера над 1866.76 лв.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на П. на Пленума на Върховния съд № 4 от 30.10.1964 г. по гр.д. № 5/64 г. и № 7 от 28.11.1973 г. по гр.д. № 6/73 г., тълкувателно решение № 28 от 11.04.1970 г. по гр.д. № 4/70 г. на ОСГК на ВС, както и на решения №№ 758 от 22.03.1972 г. по гр.д. № 179/72 г. ВС, І г.о.; № 177 от 19.05.1991 г. по гр.д. № 1455/90 г. І г.о.; 914 от 15.04.1964 г. по гр.д. № 171/64 г. І г.о.; 90 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 522/2002 г. І г.о.; 1913 от 23.07.1973 г. по гр.д. № 1419/73 г. І г.о; 2685 от 18.06.1980 г. по гр.д. № 1050/80 г. І г.о.; 411 от 27.05.2005 г. по гр.д. № 89/2005 г. І г.о.; 516 от 24.06.2004 г. по гр.д. № 188/2004 г. І г.о.; 682 от 30.09.1986 г. по гр.д. № 354/86 г. І г.о. и 3324 от 18.12.1978 г. по гр.д. № 1638/78 г. І г.о.
Ответниците по касация Ш. Х. Ш. и А. Ш. Ш. от гр. Р. са на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил решение № 261 от 10.01.2007 г. по гр.д. № 5140/2004 г. на Русенския районен съд, с което е изнесен на публична продан целия втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в дворно място – УПИ * в кв.561 по плана на гр. Р., който етаж се състои от три стаи, кухня, антре и балкон, заедно с избено помещение в северната страна на сградата, ? ид.ч. от таванското помещение, ? ид.ч. от общите части на сградата, както и гараж с площ 35 кв.м., заедно със съответната прилежаща ? ид.ч. от дворното място от 523 кв.м. Решението на първата инстанция е оставено в сила и в частта, с която З. М. е осъдена да заплати на Ш. Ш. и А. Ш. обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 21.06.2005 г. до 10.01.2007 г. в размер на 1387.50 лв. и по 75 лв. месечно, считано от 10.01.2007 г. до приключване на делбата, в частта, с която Ш. Ш. е осъдена да заплати на З. М. подобрения в имота в размер на 1866.76 лв., както и в частта, с която иска за подобрения е отхвърлен над сумата от 5150 лева. Въззивният съд е отхвърлил иска на Ш. Ш. и А. Ш. за сумата над 1387.50 лв. до 1400 лева, както и иска на З. М. срещу Ш. Ш. за подобрения за разликата над 1866.76 лв. до 5150 лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за изнасяне на делбения имот на публична продан, въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд и не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Съгласно чл.69 ЗН делбата в натура е осъществима, „доколкото това е възможно”. Разпоредбата на чл.292 ГПК /отм./ предвижда субсидиарен способ за извършване на делбата спрямо съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий. Отклоненията от принципа на чл.289 ГПК /отм./ съгласно чл.292 ГПК /отм./ са две, а именно: съставянето на дялове да е невъзможно изобщо или ако съставянето на дялове все пак е възможно, да е много неудобно. Независимо от това, необходимо условие за приложение на чл.292 ГПК /отм./ е и подлежащите на разпределение имоти или вещи да са еднотипни, както е в случаите на съставяне на разделителен протокол. В случая, до делба са били допуснати втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж, т.е. постройки, които не са идентични по тип и предназначение. Само ако неподеляемото жилище е било възложено на един съделител, гаражът, който е обект на същата делба би следвало да се даде за уравнение дела на друг съделител, за да получи и той в натура свой дял от съсобствеността, при условие, че са били налице предпоставките на чл.288, ал.2 ГПК /отм./. Като е приел, че не е налице правна възможност за разпределение по реда на чл.292 ГПК /отм./ поради това, че допуснатите до делба втори жилищен етаж и гараж са неравностойни имоти, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с т.13 от П. № 4 от 30.10.1964 г. по гр.д. № 5/64 г., респ. с т.5, б. „б” от П. № 7 от 28.11.1973 г. по гр.д. № 6/73 г. на Пленума на Върховния съд и липсва предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване.
Хипотезите, които имат предвид решение № 177 от 19.05.1991 г. по гр.д. № 1455/90 г. ВС, І г.о., решение № 914 от 15.04.1964 г. по гр.д. № 171/64 г. ВС, І г.о., 1913 от 23.07.1973 г. по гр.д. № 1419/73 г. ВС, І г.о., решение № 2* от 18.06.1980 г. по гр.д. № 1050/80 г. ВС, І г.о. решение № 90 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 522/2002 г. и решение № 758 от 22.03.1972 г. по гр.д. № 179/72 г. ВС, І г.о. се различават от процесния случай. В тях предмет на втората фаза на делбеното производство са били съответно: а/ застроен и незастроен парцел ****ежду двама наследници; б/ многоетажна сграда или няколко жилищни постройки в едно дворно място; в/ пералня в партерен етаж и гараж, които могат да се обособят в самостоятелен дял като две нежилищни помещения според архитектурния план, всяко с отделен вход; г/ апартамент и гараж, но при условията на чл.288, ал.2 ГПК /отм./; д/ три парцела, единия от които застроен, при двама съделители и е/ възможност за обособяване на две отделни жилища от двуетажна сграда. Следователно, не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос относно приложението на чл.292 ГПК /отм./ по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на решението на въззивната инстанция.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 411 от 27.05.2005 г. по гр.д. № 89/2005 г. на ВКС, І г.о., където е проведено разграничение между осъдителния иск по чл.31, ал.2 ЗС – за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за минал период от време и искането за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК /отм./ до приключване на делбеното производство, като е посочено, че в първия случай претенцията може да се предяви само във втората фаза на делбата по реда на чл.286 ГПК /отм./, докато искането за привременна мярка може да се предяви и в първата фаза на делбеното производство и по него съдът да се произнесе с решението по допускане на делбата. От гледна точка на направеното с решение № 411 от 27.05.2005 г. по гр.д. № 89/2005 г. на ВКС, І г.о. разграничение по отношение на началния момент за предявяване на иска по чл.31, ал.2 ЗС във връзка с чл.286 ГПК /отм./ и на искането по чл.282, ал.2 ГПК /отм./, в случая липсва противоречие с приетото с обжалваното въззивно решение. Действително, исковете по сметки се предявяват най-късно в първото по делото заседание след допускане на делбата, но ако претенцията е заявена преди заседанието, и дори още с исковата молба за делба, счита се, че е предявена своевременно. Отделно от това, претенцията по сметки по чл.286 ГПК /отм./ можеше да се предяви и устно при спазване на чл.116, ал.2 ГПК /отм./. В същото време, привременната мярка по чл.282, ал.2 ГПК /отм./ може да се постанови с решението по допускане на делбата или след него – с определение, докато е висящо производството във втората фаза. В този смисъл, решение № 411 от 27.05.2005г. по гр.д. № 89/2005 г. на ВКС, І г.о. не е основание за допускане на касационно обжалване. Твърденията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, респ. за недопустимост на въззивното решение, както и за нарушение на материалния закон в частта, с която е прието, че жалбоподателката е лишила останалите съсобственици от ползването на жилищната част от имота, съставляват касационни основания по чл.281, т.т.2 и 3 ГПК, по които обаче Върховният касационен съд дължи произнасяне само при наличие на поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Позоваването на ППВС № 7/73 г., ППВС № 4/64 г., тълкувателно решение № 28 от 11.04.1970 г. по гр.д. № 4/70 г. на ОСГК на ВС, както и на решение № 516 от 24.06.2004 г. по гр.д. № 188/2004 г. ВКС, І г.о., решение № 682 от 30.09.1986 г. по гр.д. № 354/86 г. и решение № 3* от 18.12.1978 г. по гр.д. № 1638/78 г. на ВС, І г.о. е най-общо, като само се твърди, че в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката по сметки за разликата над 1866.76 лева до 6953 лева въззивното решение противоречи на указанията по приложение на закона „досежно характера на искането по сметки като наследимо имуществено право”, дадени в споменатите актове на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Въззивният съд е приел, че гаражът е строен от Х. Е. с негови средства и заем от свидетелката К че З. Р. М. няма правно основание да претендира стойността му в размер на 6300 лева, а останалите подобрения – на обща стойност 3733.51 лева е извършила като държател, няма правата по чл.71 и чл.72 ЗС и не може да бъде приравнена на добросъвестния и недобросъвестния владелец /тълк.решение № 85 от 1968 г. на ОСГК на ВС/. Решение № 682 от 30.09.1986 г. по гр.д. № 354/86 г. ВС, І г.о. изхожда от установено по делото, че действително известни подобрения и в известен обем са извършени от ищеца по време на живота на бащата, като съдът, постановил обжалваното решение е квалифицирал правилно иска не по чл.12, ал.2 ЗН, а по чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 ЗС. Решение № 3* от 18.12.1978 г. по гр.д. № 1638/78 г. ВС, І г.о. припомня, че владелец, извършил подобрения в недвижим имот, има основание да иска заплащането им не само от първоначалния собственик, но и от последващия приобретател, ако последният е знаел, че подобренията са извършени не от праводателя му, а от владелеца. Решение № 516 от 24.06.2004 г. по гр.д. № 188/2004 г. І г.о. ВКС подчертава, че съделителят, предявил претенция по чл.12, ал.2 ЗН следва да установи предвидените в нормата предпоставки, но не и да установява отрицателния факт, че наследодателят не е участвал в извършването на подобренията в собствения си имот с труд и средства. Следователно, и трите решения не са пряко относими към приетото с обжалваното въззивно решение, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 19.06.2009 г. по в.гр.д. № 380/2009 г. на Русенския окръжен съд по жалба вх. № 6* от 23.07.2009 г. на З. Р. М. от гр. Р..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: