1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място], 12.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 171/ 2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от П. К. С. от [населено място] частна жалба срещу определение № 18038 от 28.12.2010г. по ч.гр.д. № 14850/2010г. на Софийски градски съд, ІІІ-б състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 02.11.2010г. по гр.д. № 5472/2009г. на Софийски районен съд, 58 състав за отхвърляне на искането му за включване на недвижим имот в делбената маса по реда на чл. 341, ал.2 ГПК.
Поддържа се в жалбата, че обжалваният акт е незаконосъобразен и необоснован. Съдът е приел, че определението няма преграждащ характер и поради това не подлежи на обжалване. Този извод, според касатора, противоречи на общия принцип на делбата всеки съделител да получи реален дял от наследството. При завеждането на отделни дела, каквито вече са налице, в настоящия случай, би се стигнало до нежелания резултат и двата имота да бъдат изнесени на публична продан като неподеляеми, а при извършване на делбата в едно производство всеки съделител би получил дял в натура. Жалбоподателят сочи, че понастоящем му е отказано присъединяване на производството по новообразуваното дело към настоящето поради различното местонахождение на имотите. По тези съображения се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба М. К. С. я намира за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по иск за съдебна делба. С отговора на исковата молба ответникът П. С. /сега жалбоподател/ е поискал в делбата да бъде включен и друг недвижим имот – дворно място с жилищна сграда в [населено място], който също е собственост на страните. С определение от 02.11.2010г. Софийски районен съд, 58 състав, по гр.д. № 55472/2009г. е оставил без уважение искането по чл. 341, ал.2 ГПК, тъй като е установил, че относно делбата на този имот вече е висящо гр.д. № 1214/2009г. пред Троянски районен съд.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на П. С. срещу горното определение по съображения, че определението по чл.341, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване. Съдът е изложил мотиви, че определението не прегражда хода на делото по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съделителят може да предяви иск за делба на този имот. На второ място съдът е изтъкнал, че не е предвидена изрично в закона възможността за обжалване на това определение, т.е. то не е и сред тези по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е правилно.
Според чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ тези, които преграждат по-нататъшния ход на делото и 2/ тези, за които това е изрично предвидено в закона. Определението, с което не се уважава искане за включване на имот в делбената маса, не е сред нито една от двете категории. То не прегражда хода на делото, нито възможността за защита на ответника, тъй като е допустимо за делбата на този имот да се предяви отделен иск /какъвто в настоящия случай вече е предявен/. Същевременно, самостоятелното обжалване на това определение не е предвидено в закона. Ето защо следва да бъде споделен изводът за недопустимост на частната жалба поради насочването й срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Вярно е, че в настоящия случай са налице две висящи делбени производства за двата имота в различни съдилища, което затруднява приключването на делбата им с получаване на реален дял от съсобствеността, но този проблем следва да се преодолее чрез извършване на присъединяване на производствата по реда на чл. 213 ГПК, за което различното местонахождение на имотите не е пречка.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 18038 от 28.12.2010г. по ч.гр.д. № 14850/2010г. на Софийски градски съд, ІІІ-б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: