О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№176
София, 21.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
В. М.
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1192 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ц. Й., чрез пълномощника му адвокат Н. П., против решение № 883 от 21.06.2010 г., постановено по гр.д. № 440 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 2897 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 4384/2009 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявените от М. Ц. Й. против Г. К. Ц. и З. В. Т. искове по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните им действия, с които му пречат да осъществява правата си, придобити по силата на покупко-продажба по нотариален акт № 99 от 25.04.1996 г., т.18, д.№ 5890/1996 г., а именно – право на собственост върху 1/6 ид.ч. от дворно място, находящо се в[населено място], [улица], представляващо УПИ ХІХ-174 от кв.392 по плана на Старинна градска част, цялото застроено и незастроено от 110 кв.м. /по скица/, а по нотариален акт – 160 кв.м. и право на строеж на обект в предвидената за строеж в дворното място двуетажна с мансарден етаж жилищна сграда по одобрен архитектурен проект: целият първи етаж със застроена площ от 79.9 кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение и 28.56 % ид.ч. от общите части на сградата, като ответниците му осигурят достъп до дворното място и до изградената част от общите части на сградата, собственото му избено помещение и етаж, като премахнат и изградения временен покрив и му осигурят възможност да реализира правото си на строеж.
Ответниците по жалбата Г. К. Ц. и З. В. Т. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а [фирма],[населено място], трето лице-помагач на Г. К. Ц. не е изразило становище.
Въззивният съд е установил, че ищецът е закупил от ЕТ „А§Т А. Г.” и съпругата му 1/6 ид.ч. от дворното място и правото на строеж на целия първи етаж от предвидената за застрояване двуетажна жилищна сграда с партер и мансарда. От същите продавачи ответниците са закупили по 1/8 ид.ч. от дворното място и правото на строеж съответно за кабинет в серозападната част на партерния етаж и магазинен комплекс в югоизточната част на партерния етаж. Проектите за сградата са одобрени през 1995 г., а до края на месец март 1996 г. е издадено разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия. Строителството е започнато от едноличния търговец през 1996 г., но е преустановено през 1997 г. на етап – изграден в груб вид партерен етаж. По това време съсобствениците се събрали по инициатива на Т., за да решат как да продължат строителството, като ищеца не е предприел никакви действия в тази насока. Ответниците с цел да запазят построеното от разрушаване предприели нужните действия за довършване на обектите си и въвеждането и в експлоатация, заплатили изграждането на ел. и В. инсталациите на сградата, изготвени били по надлежния ред проекти за довършване и преустройство на обектите в партера в рамките на съществуващия обем по първоначалния проект, направен бил временен покрив на сградата за запазването на строежа, одобрен от [община] на 18.01.1999 г. въз основа на протокол за етапност на строителството, а впоследствие са издадени разрешения за ползване на обектите в партерния етаж. Въз основа на тези факти съдът е приел, че правото на строеж на ищеца е погасено поради нереализирането му в петгодишен срок от момента, в който реализирането на строителството е станало обективно възможно – в случая от 1997 г., когато е бил изграден партера в груб вид с бетонова плоча на него и армировка с бетонови елементи на сградата, при което е било технически възможно да се строи първия етаж. Прието е, че не е бил препятстван от ответниците да строи в рамките на този срок. По отношение на 1/6 ид.ч. от дворното място е прието, че искът е неоснователен, тъй като същото е изцяло застроено от сградата, поради което няма как ищецът да има самостоятелен достъп до тази си собственост, а по отношение на избеното помещение – тъй като няма обособени отделни помещения, а и се касае до обект, който не е самостоятелен, а прилежащ към главната вещ, правото на строеж за която е погасено.
Касаторът счита, че е налице противоречие на въззивното решение с решение № 1359 от 23.05.1972 г. по гр.д. № 771/72 г., І г.о. и решение № 111 от 20.02.1992 г. по гр.д. № 1585/91 г., ІV г.о. по въпроса тече ли давностен срок за погасяване на учредено право на строеж, ако упражняването му се препятства с противоправни действия, като във второто посочено решение е дадено тълкуване, че до даване фактическа възможност на ответницата да построи четвъртия етаж не би могло да тече по отношения на нея петгодишната давност. В мотивите на въззивният съд липсват съображения как се осъществява достъпа до процесния имот и съответно имал ли е възможност ищецът без съдействието на ответниците да осъществи строителството на етажа, за който е закупил правото на строеж, а съответно е налице противоречиво разрешавана правен въпрос тече ли давност по чл.67 ЗС, ако суперфициарът не може да осъществи правото си на строеж без съдействието на ответниците, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 883 от 21.06.2010 г., постановено по гр.д. № 440 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: