О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№217
София, 01.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1291 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му О. управител на област с административен център[населено място], против решение № 227 от 3.06.2010 г., постановено по гр.д. № 706 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е оставено в сила решение № 354 от 7.06.2006 г. по гр.д. № 294/2003 г. на Районен съд-Петрич за уважаване на предявения от З. Г. К. установителен иск за собственост на свободен и незастроен имот с пл. № 463 по стария регулационен план на[населено място], бивша нива от 1.000 дка в местността „Б.”, землище на[населено място], при съседи: път, Х. П. А. и П. път, включен понастоящем и представляващ част от УПИ І, кв.189 по действащия план на[населено място].
Ответникът по жалбата З. Г. К. не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да уважи иска въззивният съд е установил, че ищцата се легитимира като собственик на ? ид.ч. от имота като наследник на Г. И. Б. и въз основа на решение № 591 от 4.02.2002 г. на ПК-П. и удостоверение № 1 от 11.01.2002 г. на [община] по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на нивата, намираща се в строителните граници на[населено място]. Имотът попада в рамките на парцел І, кв.189 по плана на[населено място], за който е съставен акт за публична държавна собственост № 301 от 29.03.2001 г. за терен от 60 000 кв.м., отреден за Н. спортна база „Ц. С.”,[населено място]. Въз основа на експертни заключения е проследен регулационния статут на терена, както и настоящото му състояние и е прието, че процесният имот е част от терена, с който през 1988 г. е одобрено разширяването на площта, определена за спортен терен през 1952 г., като върху него през 1980 г. без строителни книжа е построена хандбална зала, тип-балон, която по-късно е демонтирана, като към настоящия момент на място има изградено само хандбално игрище. Счетено е, че хандбалната зала е преместваемо съоръжение, което не съществува към настоящия момент, поради което в случая не е приложима хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е част от мероприятието – спортен комплекс „Ц. С.”, който факт да препятства реституирането му. Към настоящия момент имотът не е засегнат от изграждането на стадиона, плувен комплекс и т.н., а на практика представлява част от бетонова площадка, намираща се в близост до изграденото върху терена на бивщата хандбална зала игрище за същата цел, не може да се приеме и, че същия е обслужваща го част, тъй като няма никакви строителни книжа за самото игрище, а хандбалната зала не съществува и не е установено имотът действително да е бил зает от предвидения като мероприятие за изграждане спортен комплект и да е застроен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, нито да са налице някои от изключенията препятстващи възстановяването на собствеността по чл.24 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е обоснована тезата за недопустимост на иска, поради неприключила реституционна процедура чрез издаване на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, както и наличието на противоречиво разрешаван въпрос кога са налице проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността съгласно чл.10б и чл.24, ал.2, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ. Спорът по допустимоста на предявения иск е преклудиран с постановяването на предходното касационно решение № 525 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 918/2008 г., ВКС, ІV г.о., поради настоящият съдебен състав не обсъжда наведените в тази връзка доводи и представените съдебни решения и не следва да се допусне касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на въззивното решение.
Удостоверено е наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос кога е налице проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В представените решение № 1113/14.11.2008 г. по гр.д. № 3789/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1992 от 21.02.2002 г. по гр.д. № 317/2001 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че след като имотите, за които са водени съдебните спорове, попадат в терен, отреден съответно за спортен комплекс и почивна база и мероприятията са реализирани като комплекс от строителни дейности, земята е загубила земеделското си предназначение и собствеността не подлежи на възстановяване, което противоречи на изводите на въззивния съд в атакуваното решение, че от значение е единствено наличието на законно застрояване в процесния имот.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване по въпроса кога е налице проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 3.06.2010 г., постановено по гр.д. № 706 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: