3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
[населено място], 07.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 990 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 708 от 09.02.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отделение по гр.д. № 2860/2008г., с което е оставено в сила решение от 16.07.2008г. на Софийски районен съд, 51 състав по гр.д. № 9966/2007г. за отхвърляне на предявените от Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. против ОСЗ “П.” искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. И. М. и Д. С. М. върху земеделска земя в землището на [населено място], кв. Д., м.”К.”,а именно нива с площ *дка, представляваща неурегулиран поземлен имот пл. № * в кад.лист * по плана на местн. “Ю. гр. т. ІІ част”. Отхвърлен е и евентуалният иск за признаване правото на възстановяване на същите лица върху нива в землището на [населено място], кв. Д., м.”Б.” на площ * дка.
Жалбоподателите Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. поддържат, че решението е неправилно и необосновано. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване изтъкват, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а отделно от това са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. На първо място сочат процесуалния въпрос за възможността съдът да игнорира годно писмено доказателство и така да предопредели извода по основателността на иска. На второ място поставят въпроса дали в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ съдът може да се произнася по приложимостта на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата Общинска служба „Земеделие” – П. и контролиращата страна Столична община не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Съдът е установил, че ищците са наследници на С. И. М. и Д. С. М. и не са подали заявление за възстановяване собствеността върху двата имота. Собствеността върху имота в м. “К.” е установена с нотариален акт от 1959г., според който нивата от * дка в тази местност е получена в замяна от Т. комисия срещу включената в блок на ТКЗС нива в м. “Б.” също от * дка. Според техническата експертиза нивата в м. “Б.” понастоящем е включена в кадастралния и регулационен план на [населено място], м.”М. 1”, одобрен през 1988г. и попада в улица и УПИ *, отреден за ОДЗ – мероприятие, което е реализирано. Имотът в м. “К.” е част от имот пл. № * , к.л. * по стар кадастрален план от 50-те години, извън регулация е и е възстановен на наследниците на А. С. Е.; в актуалния кадастрален план имотът е нанесен под № * с площ * кв.м. като част от него с площ * попада в терен на Атомния център на Б..
За да отхвърли претенциите и за двата имота съдът е счел, че те не подлежат на възстановяване, тъй като не е доказано да са били обобществени по никакъв начин. По главният иск за нивата в м. „К.” съдът е приел, че няма данни да е внесена в ТКЗС, тъй като е дадена в замяна на имот, внесен в ТКЗС, а единствено фактът, че е възстановена на трети лица не доказва обобществяването й. По евентуалния иск за нивата в м. „Б.” съдът е преценил, че нивата е била собственост на наследодателите преди замяната, впоследствие е застроена и собствеността върху нея не подлежи на възстановяване съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
По наведените предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
Поставен е на първо място процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди доказателствата и по-конкретно за възможността съдът да игнорира писмено доказателство, което пряко установява наличието на елемент от фактическия състав и така да предопредели изхода на спора. Това не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на О. на ВКС. Евентуалните грешки на съда при преценката на доказателствата съставляват процесуални нарушения и ако са съществени биха били основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Дали обаче такива са налице съдът не може да се произнася в производството по чл. 288 ГПК, което има за цел да селектира подлежащите на разглеждане касационни жалби по установени в закона критерии /чл. 280, ал.1 ГПК/.
Освен това, посоченото от касаторите Решение № 532 от 25.01.2011г. по гр.д. № 671/2010г. на ІІ г.о. не обосновава наличие на противоречива практика понеже разглежда хипотеза, различна от настоящата, в която съдът е намерил, че заявлението-декларация за членство в ТКЗС не е годно доказателство за установяване на собствеността. В обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл доказателствената сила на нотариалния акт относно правото на собственост, а е счел, че не е доказано обобществяването на имота, предоставен по силата на замяната. Позоваването на Т. № 1/1997г. не е мотивирано от касаторите и също не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос, поставен от касаторите, е дали в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ съдът следва да преценява налице ли са пречки за възстановяване на собствеността като например такива по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че по този въпрос няма практика, а уточняването на обхвата на извършваната от съда дейност в това производство е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът действително е обуславящ изхода на спора доколкото съдът е отказал да признае правото на възстановяване на имота в м.”Б.” поради пречка по чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Липсва създадена съдебна практика по този въпрос, което обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 708 от 09.02.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г отделение по гр.д. № 2860/2008г. по касационната жалба на Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц., всички от [населено място].
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: