2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
[населено място], 22.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1073 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 277 от 28.05.2011г. постановено по гр.д. № 296/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 30 от 06.01.2011г. на Плевенски районен съд по гр.д. № 1059/2009г. и вместо това е признато за установено на основание чл.53, ал.2 от З. по отношение на [община] и [фирма]-гр.С., че към 18.09.2007г.- момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Ц. В. И. и И. В. В. са били собственици на общо * кв.м., представляващи част от придобитата от тях през 1993г. овощна градина с обща площ * кв.м., находяща се в м.А. в землището на [населено място], която попада в регулацията на Промишлената /Индустриалната/ зона на [населено място] и представлява парцел № * по помощния кадастрален план, както и на построената в тези * кв.м. сграда с площ * кв.м. с предназначение „хладилна камера”, а в кадастралната карта погрешно една част от тези * кв.м. са отразени като част имот с идентификатор №*, записан в кадастралните регистри като собственост на [община], а другата част от тези * кв.м. погрешно са отразени като част от имот с идентификатор №*, записан в кадастралните регистри като собственост на [фирма]. С решението е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] срещу Ц. В. И. и И. В. В. насрещен иск по чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението върху * кв.м., реална част от имот с идентификатор №* по кадастралната карта на [населено място].
Касационна жалба е подадена от [фирма], като дружеството обжалва и двете части на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи два материалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първият въпрос е: дали неземеделски земи могат да бъдат обект на предоставяне по ПМС № 11/82г. и още повече такива, които са включени в строителните граници на населените места и съответно могат ли такива имоти да бъдат придобити по §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Вторият въпрос е: намира ли приложение нормата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ относно правата на ползувателите по §4б ПРЗ ЗСПЗЗ когато част от предоставения за ползване имот е била включена в строителните граници на населените места преди отстъпване правото на ползване.
Касационна жалба е подадена и от [община]. Този касатор претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса придобита ли е от ищците собствеността върху процесната овощна градина с площ 965 кв.м. през 1993г. на основание § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Изложени са съображения в подкрепа на тезата на първоинстанционния съд, че не е доказано придобиване на собствеността от ищците при завършена процедура по §4б ПЗР ЗСПЗЗ с оглед факта, че спорната част от имота е била в регулация.
Ответниците по жалбите Ц. В. И. и И. В. В. в писмения си отговор поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл.53, ал.2 З., предявен от Ц. В. И. и И. В. В. против [община] и [фирма] и по насрещен иск по чл. 108 ЗС на [фирма] против физическите лица за предаване владението върху * кв.м. – реална част от имот с идентификатор №* по кадастралната карта на [населено място].
Ищците претендират да са собственици на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на овощна градина с площ * кв.м., находяща се в м.А. в землището на [населено място], представляваща парцел *. Твърдят, че от 1996г. владеят овощната градина непрекъснато и необезпокоявано, като са я оградили с панелни елементи с височина 1.5 м.; застроили са вилна сграда, стопански постройки и хладилен склад-камера с площ * кв.м. През 1999г. са променили предназначението на земеделската земя. През 2007г. влязъл в сила нов план на новообразуваните имоти за м. А., съобразно който част от горепосочената овощна градина с площ от 460 кв.м. съставлява новообразуван имот №*. Разликата над * кв.м. до * кв.м. попада в регулацията на [населено място], но не е нанесена в кадастралната карта на [населено място] като самостоятелен имот. Подаденото от ищците заявление за отстраняване на грешки и непълноти в кадастралната карта не било уважено поради несъгласие на засегнатите собственици [фирма] и [община]. Поради това е предявен иска за установяване правото на собственост върху * кв.м. към момента на влизане в сила на последната действаща кадастрална карта.
За установяване правата си на ползватели и съответно на собственици на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ ищците се позовават на констативен нотариален акт, но не са представили документи относно предоставеното на наследодателката им М. Т. право на ползване. От страна на [община] е изискано и представено предложение от зам. председател на ОбНС-гр.П. до ИК на ОбНС-гр.П. за предоставяне право на ползване по реда на ПМС №11 от 02.03.1982г. върху парцел №* в м. А. /картон №3/. Представено е и удостоверение № РД-У-11/1996г., според което ищците са заплатили с ПКО №460/12.04.1993г. сумата от 36 477лв. на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно протокол №Ю-33/08.04.1993г. за оценка на парцел №* с площ * дка в м. А..
Ответникът [фирма] претендира, че е собственик на имот с идентификатор №* по силата на покупко-продажба от [фирма], сключена с нотариален акт №*/*г., който праводателят му е придобил на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./. Алтернативно се позовава на придобивна давност, започнала да тече от 21.07.1995г., когато е издаден акт за държавна собственост, с който имотът е предоставен на [фирма].
[община] поддържа, че е собственик на имот №*, който според предвижданията на плана е отреден за обществено мероприятие „озеленяване” и поради това е общинска собственост.
Установява се от представените скици и техническа експертиза, че към момента на изработване на кадастралната карта овощната градина на ищците с площ * кв.м. е разделена от регулационната линия на две части. Първата е извън регулация и това е имот идентификатор №* по плана на новообразуваните имоти с площ * кв.м. Другата част /спорната/ с площ * кв.м. е в регулация и нейните съществуващи кадастрални граници не са отчетени при изготвянето на кадастралната карта. Видно, че част от тази площ попада в имот №* на [община], отреден за озеленяване, целия от * кв.м., а друга по-малка част попада в имот №* на [фирма], целия от * кв.м.
За да уважи иска по чл. 53, ал.2 З. въззивният съд е приел, че имотът на ищците попада в „някоя” от хипотезите на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото е овощна градина с площ * кв.м. която е била предоставена за ползване на М. И. Т. и стойността на земята е платена от наследниците й в законовия срок. С оглед на това съдът е достигнал до извод, че ищците са собственици на имота, като е изтъкнал, че няма забрана за предоставяне на ползване върху имоти, попадащи в регулацията на населените места, а от значение е трайното предназначение на имотите за задоволяване на селскостопански нужди на населението.
Приел е, че допуснатата грешка при съставяне на кадастралната карта се дължи на липса на съвместяване между кадастралния план от 1953г. на промишлената /индустриалната/ зона на [населено място], съответно на регулационния план от 1960г. и помощния кадастрален план за м. А. от 1998г. Затова земите, раздадени за ползване, собствеността върху които е придобита от ползвателите им по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са отчетени в кадастралната карта.
По правата на ответниците съдът е изтъкнал, че [фирма] не е доказал нито деривативно, нито оригинерно основание за придобиване на процесната част от имот с идентификатор №* и по-конкретно, че [фирма] – праводател на дружеството не е придобил собствеността на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./. Според съда [община] не е заявила, още по-малко доказала, откога и на какво основание се счита за собственик на имот с идентификатор №* като за имота дори не е представен акт за общинска собственост.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното
По касационната жалба на Л. .
Жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради необходимостта от изясняване на въпросите: 1. дали право на ползване по ПМС № 11/82г. може да бъде предоставено върху неземеделски земи и по-конкретно върху включени в строителните граници на населените места; съответно могат ли такива имоти да бъдат придобити по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ; 2. намира ли приложение нормата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ по аналогия относно правата на ползвателите по §4б ПРЗ ЗСПЗЗ за придобиване собственост върху имот, предоставен за ползване, част от който е включена в строителните граници на населеното място преди отстъпване правото на ползване.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Същият е обуславящ за изхода на спора, а не е намерил разрешение в практиката. Вторият въпрос не е от значение за крайните изводи на съда, а е само един допълнителен аргумент в мотивите му. Поради това разрешаването му не предполага допускане на касационно обжалване.
По жалбата на [община]. В нея се претендира допускане на касационно обжалване също на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предвид разрешаването на въпроса дали ищците надлежно са придобили собствеността върху овощната градина от * кв.м. през 1993г. при завършена процедура по §4б ПЗР ЗСПЗЗ като е поставен акцент върху това дали може да се трансформира правото на ползване в право на собственост, ако имотът е в регулация и не е земеделска земя. С оглед на това е видно, че всъщност поставеният въпрос се свежда до въпроса, поставен и от касатора [фирма], по който се допуска касационно обжалване.
Ето защо достъп до касационно обжалване следва да бъде даден и по двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 28.05.2011г. постановено по гр.д. № 296/2011г. на Плевенски окръжен съд по касационните жалби на [фирма] и [община].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС както следва: Л. Б.” Е. – 102/сто и два/ лв., а [община] – 87 /осемдесет и седем/ лв.
При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: