О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2
гр.София, 02.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 776/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Й. Д. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 8914 от 15.08.2012 год. срещу въззивното решение № 737 от 06.07.2012 год. по в.гр.дело № 668/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 632 от 05.04.2012 год. по гр.дело № 11781/2010 год. на Русенския районен съд в частта, с която е била допусната при равни права между касатора и Н. В. Т. съдебна делба на */* ид.ч. от дворно място, цялото от * кв.м., съставляващо имот № * в кв.* по плана на [населено място], [улица], заедно с построената в него жилищна сграда, както и на апартамент в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, блок „С.” и гараж № * на партерния етаж на същата сграда.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и допускане съдебна делба по отношение на дворното място при квоти *% за касатора и *% за ответницата, а апартаментът да бъде изключен от делбената маса или да се допусне делба при квоти *% за касатора и *% за ответницата.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с решение № 535 от 17.06.1994 год. по гр.дело № 403/1994 год. на ВС, І г.о., решение № 116 от 07.02.1991 год. по гр.дело № 1403/1990 год. на ВС, І г.о. и решение № 13 от 08.01.1980 год. по гр.дело № 2557/1979 год. на ВС, І г.о. Според касатора, въззивното решение не е дало отговор на следните въпроси от съществено значение за правото, а именно: а/ задължен ли е решаващият съд, независимо от твърденията на страните, да постанови решение различно от техните претенции? б/ допустимо ли е изменение по общия ред на иска относно допускане на делба на имущества и изменение на квотите, и ако не-защо? в/ ако липсват други доказателства и се установи, че част от поделяемото имущество е придобито със средства на наследодател на някоя от страните, делът на тази страна увеличава ли се с дела на наследодателя? г/ ако свидетел твърди, че част от поделяемото имущество е придобито със средства по Закона за дългогодишните жилищноспестовни влогове, изплатени от съответната община, допустими ли са в този случай тези свидетелски показания, ако не са подкрепени от писмени доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че общината е изплатила средства за същия този имот, като се има предвид, че общината изплаща такива средства само въз основа на писмен акт, и ако такива показания са недопустими, защо съдът ги възприема? д/ допустимо ли е във въззивното производство да бъдат поискани доказателства и те да бъдат отказани от съда, въпреки че са от съществено значение за изясняване на делото и са поискани преди първото по делото въззивно заседание, като с тях се цели оборване на първоинстанционното решение? е/ поначало не следва ли посредством решение на ВКС да се установи какви са изключенията от общото правило за допустимост на всякакви доказателства в делбеното производство с оглед постановките на ГПК, тъй като не са редки случаите, в които се дава превес на гласните пред писмените доказателства?
Ответницата по касация Н. В. Т. е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че възражението на ищеца/сега касатор/ за частична трансформация при придобиването на дворното място с къщата на [улица] [населено място] е недопустимо, тъй като било направено едва с писмено становище във връзка с постъпилия отговор от ответницата и искането й за включване и на други имущества в делбената маса. Посочено е, че се касае за иск за частична трансформация, който е следвало да бъде предявен с исковата молба. Прието е още, че дори и да бъде разгледано по същество, възражението е неоснователно, тъй като не е подкрепено с доказателства, оборващи категорично презумпцията за съвместен принос в придобиването през време на брака и от двамата съпрузи. Намерено е за неоснователно и възражението за вложени извънсемейни средства в придобиването на апартамента в жилищен блок „С.” и гараж № * в партерния етаж. Съдът е приел, че няма спор по фактите, като от придобивната цена от 354 000 лева, от бащата на ищеца/касатор/ били платени от лихвоточки 194 000 лева през 1994 год., а втората вноска от 165 000 лева била покрита с лихвоточки на ответницата през 1995 год. Според въззивния съд, начинът на придобиване на имота, изразеното намерение той да послужи за задоволяване на жилищните нужди на семейството на страните дават основание да се счете, че паричните средства са предоставени за подпомагане на семейството, а не са дарени само на ищеца/сега касатор/. Съдът не е обсъждал доводите за недействителност на придобивната сделка поради привидност, тъй като били наведени за първи път с въззивната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за допускане на делба при равни права на апартамент от * кв.м. в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, блок „С.”, секция „В” на първия жилищен етаж, с принадлежащото му избено помещение № *, както и на гараж № *, находящ се на партерния етаж на секция „В” на същата сграда със застроена площ * кв.м., поради следните съображения:
В. съд е приел, че няма спор по фактите относно придобиването на имота, като 194 000 лева от придобивната цена от 354 000 лева били платени през 1994 год. от лихвоточки на бащата на ищеца/касатор/, а втората вноска от 165 000 лева била покрита с лихвоточки на ответницата през 1995 год. В тази насока, изцяло са възприети изводите на първата инстанция, основани на показанията на разпитаните като свидетели родители на ответницата.
Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса: допустимо ли е в съдебните искови производства с предмет имуществени спорове между бивши съпрузи, да се установява само със свидетели, че част от имуществото е било придобито със средства по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ДВ, бр.82 от 04.10.1991 год./, ако не е бил представен документ за ползвани лихвоточки?
В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за допускане съдебна делба при равни права на */* ид.ч. от дворно място, цялото от * кв.м., съставляващо имот № * в кв.* по плана на [населено място], [улица], заедно с построената в него жилищна сграда, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В. съд е приел, че след като ищецът-касатор е поискал делбата да се допусне при равни за страните права /искова молба вх.№ 67668/201.12.2010 год./, възражението му за вложени извънбрачни средства в придобиване на имота, направено едва с писменото му становище във връзка с отговора на ответницата на исковата молба е недопустимо. Прието е, че се касае до иск за частична трансформация, който е следвало да бъде предявен с исковата молба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не е налице и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК три решения на състави на Върховния съд касаят допустимите доказателствени средства за установяване извънбрачния принос в придобиване на имущества през време на брака и не са относими към конкретния процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд.
На последно място, въпросите по т.т.1 и 2 от раздел ІІ на изложението не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени съображения за наличие на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни процесуални разпоредби, касаещи предмета на делото и предмета на съдебното решение, както и допустимостта на изменението на иска, в т.ч. и в делбеното производство. Разглеждането на касационната жалба в тази й част по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правото /срвн., тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 737 от 06.07.2012 год. по в.гр.дело № 668/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 632 от 05.04.2012 год. по гр.дело № 11781/2010 год. на Русенския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба при равни права на апартамент от * кв.м. в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, блок „С.”, секция „В”, на първия жилищен етаж, с принадлежащото му избено помещение № *, както и на гараж № *, находящ се на партерния етаж на секция „В” на същата сграда със застроена площ * кв.м.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 737 от 06.07.2012 год. по в.гр.дело № 668/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 632 от 05.04.2012 год. по гр.дело № 11781/2010 год. на Русенския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на */* ид.ч. от дворно място, цялото от * кв.м., съставляващо имот № * в кв.* по плана на [населено място], [улица], заедно с построената в него жилищна сграда.
ДАВА на жалбоподателя едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 25/двадесет и пет/ лева и в същия срок да представи в съда вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/