О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
гр.София, 24.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 466/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1869 от 12.06.2012 год., с което Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата за изменение на въззивното решение № 30 от 03.01.2012 год. по гр.дело № 2211/2011 год. в частта му за разноските.
С определение № 391 от 05.11.2012 год. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е спрял производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение на О. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год. по въпроса по т.3 от предложението.
С тълкувателно решение № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. О. на ВКС се произнесе и по въпроса: при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер.
Предвид на това, производството по делото следва да бъде възобновено.
С обжалваното определение е прието, че адвокатските възнаграждения могат да се редуцират и под трикратния им размер по Наредба № 1/09.07.2004 год. Според въззивния съд, за хипотезите на чл.78, ал.5 ГПК няма законова делегация, която да ограничава съда да намалява разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер.
Възприетото с определението по чл.248 ГПК разрешение е в съответствие с т.3 от тълкувателно решение № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, с която се прие, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 /09.07.2004 год. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В. съд е извършил обоснована преценка на съотношението между цената на адвокатската защита от една страна, и фактическата и правна сложност на делото – от друга. Съобразен е материалният интерес – 12 089,10 лева, при който съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. се дължи минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция – в размер на 691,78 лева или общо 1 383,78 лева за двете инстанции. Същевременно, размерът на претендирания от [фирма], [населено място] адвокатски хонорар за първата инстанция е 2 490 лева, а за въззивното производство – 1 800 лева или възлиза общо на 4 290 лева, което пък прави 1/3 от цената на иска.
В. съд правилно е приел, че делото е с ниска фактическа сложност при първоначалното му разглеждане пред Карловския районен съд. С исковата молба са представени нотариален акт за дарение № 156 от 10.06.2009 год. и скица на поземлен имот № ХХ-232 в кв.152 на [населено място], а въз основа на определението от 23.12.2009 год. е изискано и приложено като доказателство заверено копие от изп.дело № 00005/2009 год. по описа на ЧСИ А. А. /копието от изплн.дело съдържа документация, заемаща л.л.45-196 вкл. от гр.дело № 1095/2009 год. на РС-Карлово/. Най-голям е броят на изпратените по изпълнителното дело запорни съобщения до различни банки, както и на писма-отговори на банкови институции за наличие или липса на открити сметки на името на длъжника. Копието от изпълнителното дело съдържа и преписи от нотариалните актове за договорни ипотеки №№ 12/07.07.2006 год. и 135/08.08.2008 год. и документи за собственост от 1963, 1965 и 1971 год. на името на И. М. и М. М.. Като се има предвид, че във въззивното производство не са направени доказателствени искания, неоснователно се поддържа оплакването, че делото не е с ниска фактическа сложност.
В. съд правилно е приел, че и правната сложност на спора не оправдава присъждане на адвокатско възнаграждение, надвишаващо минималните размери за една инстанция съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. Изводът, че отказът от наследство на И. М., вписан на 26.01.2009 год. е недействителен, е основан на постоянната практика на съдилищата, част от която е цитирана от въззивния съд. Сложност на спора в по-ниска степен проличава и от разрешението на въпроса относно гражданскоправните последици на вписаната на 10.02.2009 год. възбрана върху процесния имот – недействителността спрямо взискателя на действията на разпореждане с възбранения имот /дарението от 10.06.2009 год. и доброволната делба от 06.07.2010 год./. По този въпрос също е налице постоянна практика на съдилищата.
В заключение, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело № 466/2012 год. на ВКС, ІІ г.о.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1869 от 12.06.2012 год. по в.гр.дело № 2211/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: