О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
[населено място], 08.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1181 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 676 от 27.05.2010г. постановено по гр.д. № 2091/2009г. на В. окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение № 2543 от 27.07.2009г. на В. районен съд по гр.д. № 9656/2007г. С последното е отхвърлен предявения от Е. Й. Г., П. Й. Н., Д. А. П., Х. А. Х., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г., К. Х. Д., Ж. Т. А., Д. А. С. и И. А. П. иск за признаване за установено, че М. Н. Р. не е собственик на имот № 1138 по КП “Б. ч., Д. и м.рид” с площ 1235 кв.м. в землището на кв. В.,[населено място], при граници: от две страни път, имот № 1137, имот № 1139 и дере.
Жалбоподателите – ищци в процеса поддържат, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочат, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и това е противоречието на решението с приложимия материален закон, допуснатата от съда погрешна правна квалификация на фактите и техните последици. Считат, че съдът е разрешил въпросът какво е сграда по смисъла на чл. 177, ал.3 Наредба № 5/1977г. и по смисъла на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, както и въпроса за зачитането на изтекла придобивна давност с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 З. в противоречие с практиката на ВКС. Същото се отнася за въпроса дали е налице валидно предоставено право на ползване на праводателя на въззиваемата. На последно място се изтъква, че делото има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото е наложително законът да се тълкува еднообразно.
Ответниците по жалбата М. Н. Р. в писмения си отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от наследниците Х. Й. Х. против М. Н. Р. относно имот № 1138 от КП на местн. “Б. ч., д., м. р.”. На ищците като наследници на Х. Й. Х., починал 1976г., е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 8,19 дка в землището на кв. В.,[населено място], местн.”Б. ч.” с решение на ПК-В. от 26.01.2000г. Ответницата се явява частен правоприемник на Н. И. Т. и съпругата му К. Х. Х.. През 1967г. на Н. И. Т. е предоставено право на ползване по ПМС № 21/63г. върху 1 дка земя в землището на[населено място], местн. “Б. ч.”; издадено е разрешение за строеж на тухлена сезонна постройка през 1979г. Според констативен акт, заповед и наказателно постановление от 1983г. е видно, че в лозето на Н. И. Т. е построена масивна сграда с площ 46 кв.м. През 1993г. земята е оценена и е осъществено плащане на 600 кв.м. земя от Н. Т.; издаден е констативен нотариален акт на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за 600/1000 ид.ч. от имот в м. “Б. ч.”. Приетата тройна техническа експертиза установява частична идентичност между имот № 2138 по ПНИ /с площ 600 кв.м./ с имота, признат за възстановяване на ищците, както и идентичност между имота, владян от ответниците, представляващ имот № 1138 по КП от 1989г. и имота, за който е предоставено право на ползване и е извършена оценката. Събрани са свидетелски показания относно сградата, които сочат, че тя се състои от два етажна, електрифицирана е и е водоснабдена. Установено е, че ПНИ не е влязъл в сила, поради което имотът се индивидуализира по КП от 1989г.
При горната фактическа обстановка въззивният съд е приел, че е доказана надлежна трансформация на правото на ползване в право на собственост върху 600 кв.м. от имота съгласно § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Относно останалите 635 кв.м. до пълната площ на имот № 1138 е счел, че ответницата се легитимира като собственик по давност, посредством давностно владение от 21.11.1997г., когато отпада действието на забранителната норма на чл. 5, ал.2 З., до 22.04.2008г. когато е заведен иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Изтъкнатото на първо място от касаторите противоречие на решението с материалния закон, допуснати грешки в правната квалификация и правните последици на фактите съставляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, тъй като обуславят правилността на решението. Те нямат отношение към основанията за допускане на касационно обжалване. Не е налице визираното противоречие с практиката по въпроса какво е сграда съгласно изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по Т./отм./ и §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. Приложеното Решение от 05.12.2001г. на В. окръжен съд по гр.д. № 1071/2001г. /влязло в сила/ съдържа подробни мотиви относно понятието „сграда” и произтичащото от закона тълкуване на понятията „временно обитаване”, „сезонно”, „постоянно”, използвани от законодателя за определяне на сградата и ползването й, както и на благоустройствените изисквания, на които следва да отговаря сградата по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Разрешенията не противоречат на възприетото в обжалваното решение. В Решение № 250/09.04.2008г.по гр.д.п№ 1240/2007г. на ВКС, V г.о. се приема, че при издадено разрешение за строеж на сезонна постройка по чл. 108, ал.7 ППЗТСУ/отм./ не може да бъде придобито право на собственост по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, с оглед характеристиката на постройката, попадаща в хипотезата на §1в, ал.3, т.1 ДР ППЗСПЗЗ. В процесния случай построената сграда е на два етажа с гараж и е пригодена за живеене, вкл. целогодишно. С оглед на това цитираното решение е неприложимо за фактическата обстановка по спора. Що се отнася до приложените определения по чл. 288 ГПК, те не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като с тях не се дава разрешение на правни въпроси, а само се констатира липсата или наличието на предвидени в закона предпоставки за достъп до касационен контрол. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос.
Вторият поставен от касаторите въпрос е за началото на давностния срок по смисъла на чл. 5, ал.2 З. за придобиване на имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за който няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти и не е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. В Решение № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на І г.о. на ВКС се приема, че право на собственост върху имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, не може да се придобива по давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, тъй като едва от този момент се индивидуализира обекта на собственост. Докато в обжалваното решение съдът е приел, че считано от 22.11.1997г. е започнал да тече давностен срок в полза на ответницата М. Р. за придобиване на площта от 635 кв.м., явяваща се разликата над придобитите по §4а ПЗР ЗСПЗЗ 600 кв.м. до реално държаните 1235 кв.м. и към момента на предявяване на иска този срок е изтекъл, независимо, че за имота няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти и издадени заповеди по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно налице е противоречиво разрешаване на този въпрос в практиката, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на посочената част от решението.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на тази част от решението, с която е прието, че е неоснователен иска относно предоставените за ползване и впоследствие заплатени 600 кв.м. от имота, в които се намира и построената сграда. Същевременно, следва да се допусне касационно обжалване по отношение на онази част от решението, с която е отхвърлен иска за разликата над 600 кв.м. до реално държаните 1235кв.м.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №676 от 27.05.2010г. постановено по гр.д. № 2091/2009г. на В. окръжен съд, в частта му, с която е оставено в сила решение № 2543 от 27.07.2009г. на В. районен съд по гр.д. № 9656/2007г. за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск досежно реална част с площ 600 кв.м. от поземлен имот № 1138 по КП “Б. ч., Д. и м. р.”, целия от 1235 кв.м. в землището на кв. В.,[населено място] при граници на целия имот: от две страни път, имот № 1137, имот № 1139 и дере по касационната жалба на Е. Й. Г., П. Й. Н., Д. А. П., Х. А. Х., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г., К. Х. Д., Ж. Т. А., Д. А. С. и И. А. П., всички от[населено място].
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение в частта му, с която е оставено в сила решение № 2543 от 27.07.2009г. на В. районен съд по гр.д. № 9656/2007г. за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск досежно реална част от 635 кв.м., съставляваща разликата над 600 кв.м. до 1235 кв.м. от площта на имот № 1138 по КП “Б. ч., Д. и м. р.” , целия от 1235 кв.м. в землището на кв. В.,[населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 85 /осемдесет и пет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: