2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№915
С., 17.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 701 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. А. К., действаща лично и като законен представител на А. А. К., приподписана от адвокат И. Д., против решение № 510 от 7.04.2011 г., постановено по гр.д. № 433 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 3758/13.12.2010 г. по гр.д. № 2898/2008 г. на Районен съд-Пловдив и е постановено друго отхвърляне на предявения от Ц. А. К. и А. А. К., последната чрез законния й представител Ц. А. К. против Д. И. К. иск за възстановяване на запазената част от наследството на А. И. К. до размер на * ид.ч. или по * ид.ч. за всяка от тях.
Ответникът по касационната жалба Д. И. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са преживяла съпруга и дъщеря на А. К., починал на 16.09.2008 г., който с универсално завещание е завещал на брат си Д. К. цялото си движимо и недвижимо имущество. Тъй като заветникът не е наследник по закон, то ищците е следвало да приемат наследството под опис съгласно чл.30, ал.2 ЗН и тъй като не е съставен опис на имуществата, то искът е неоснователен.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса задължително ли е приемане на наследството под опис в хипотезата, в която наследодателя приживе се е разпоредил изцяло с притежаваното от него имущество и права чрез универсално завещание, като предпоставка за упражняване на правото да се иска възстановяване на запазената част на наследник със запазена част.
По поставения въпрос вече е постановено решение по реда на чл.290 ГПК – решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. – с което е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание. В. решение противоречи на задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 510 от 7.04.2011 г., постановено по гр.д. № 433 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пловдив.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: