О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№307
гр.София, 19.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 142/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Г. К./Я./ и А. А. Я. са подали касационна жалба вх.№ 27252 от 30.11.2011 год. срещу въззивното решение № 1328 от 14.10.2011 год. по в.гр.дело № 1833/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1623 от 29.04.2010 год. по гр.дело № 7945/2010 год. на Пловдивския районен съд, 13-ти гр.състав и е допусната съдебна делба на намиращите се в [населено място], площад „П. п.” № *, в поземлен имот с идентификатор № * едноетажни сгради с предназначение за търговия: сграда с идентификатор № * със застроена площ * кв.м. и сграда с идентификатор № * със застроена площ * кв.м. между следните съделители и при следните квоти: * ид.ч. за М. Д. М.-Г.; * ид.ч. за Д. Д. М.; * ид.ч. за А. А. Я. и * ид.ч. за Е. Г. Я..
Поддържат се оплаквания за нищожност на решението поради неучастие на съсобственик на дворното място, върху което са построени сградите.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с т.7 от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд.
Касационна жалба с вх.№ 27483 от 02.12.2011 год. е подал Д. Д. М. от [населено място]. В нея се поддържат оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с т.8 от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд, решение № 166 от 1997 год.; решение № 713 от 25.10.2004 год. по гр.дело № 432/2004 год. и решение № 203 от 02.06.2006 год. по гр.дело № 900/2005 год. на ВКС, І г.о.; б/ при изчерпани процесуални правомощия с приключване на едно дело във всички инстанции, допустимо ли е със същото пълномощно да се заведе и води и друго дело? в/ тече ли давност за и срещу чуждестранно лице по смисъла на чл.5 З. за периода на действие на този закон до отмяната му?
Ответницата по касация М. Д. М.-Г. е на становище, че жалбата на Е. Г. К./Я./ и А. А. Я. е основателна, а тази на Д. Д. М.-неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че обектите на спорната съсобственост са построени през 1993 год., към който момент ищцата М. Д. М.-Г. е била съсобственик, заедно с ответника Д. Д. М., на *идеална част от дворното място при установени със сила на пресъдено нещо по гр.дело № 704/2009 год. на ПРС квоти: * идеална част за първата и* идеални части за втория или двамата са притежавали съответно * ид.ч. и * ид.ч. от цялото дворно място. Безспорно е било, че ответниците А. Г. Я. и Е. Г. К./Я./ обладават равни права върху другата * ид.ч. от дворното място, поради което съдът е приел, че квотите на съсобственост върху дворното място, които са от значение за правата върху по-късно построените сгради в съсобствения имот от гледна точка на приращението са: * за ищцата, * за ответника М. и по * за ответниците Е. К./Я./ и А. Я.. Окръжният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответниците за придобиване на сградите по давност, като е приел, че ищцата не е изразила такова съгласие за построяването на сградите, което да е равносилно на превръщане на държането по отношение на нейната идеална част от имота във владение. Посочено е, че след като към момента на построяването на сградите ищцата е била съсобственик в дворното място и принципът на чл.92 ЗС не е бил изключен чрез валидно учредено право на строеж в полза на другите съсобственици, то тя е станала собственик към онзи момент на съответна идеална част от построеното.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед необходимостта от проверка на неговата допустимост, поради следните съображения:
В кориците на първоинстанционното гр.дело № 7945/2010 год. на Пловдивския районен съд, 13-ти гр.състав се намира писмо изх.№ 1100-4837/15.07.2010 год. от [община], върху което е поставена резолюция: „В о.з./22.07.2010 г.”. Писмото съдържа три приложения – удостоверения за наследници на лицата Й. К. М., Д. Д. М. и Л. К. М.. Първото от тях – № * от 14.07.2010 год. касае наследниците по закон на починалата на 28.05.1988 год. Й. К. М., като в него фигурират низходящите на починалата на 04.12.1991 год. нейна сестра Н. К. К., а именно: Е. Г. Я. и В. Г. К.-дъщеря и син на последната. Доколкото последният не е бил конституиран като страна в производството за съдебна делба, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се извърши проверка за неговата процесуална допустимост /арг. от чл.75, ал.2 ЗН/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Д. Д. М. поради следните съображения:
На формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси са дадени отговори в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не твърди, че по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд е налице необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или от нейното осъвременяване, съответно, че в правната уредба има непълноти, неясноти или противоречивост, което да налага тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото.
В случая, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси по своята същност представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В. решение не противоречи на т.8 от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд, на решение № 166 от 1997 год. на ВКС, І г.о. и на решение № 713 от 25.10.2004 год. по гр.дело № 432/2004 год. на ВКС, І г.о., в които последователно се приема, че съдебната спогодба по гражданско дело е двустранен договор по чл.365 ЗЗД и като всеки договор може да бъде атакувана само при наличие на посочените в чл.26-чл.33 ЗЗД основания или да бъде развалена по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение. Липсва противоречие и с решение № 203 от 02.06.2006 год. по гр.дело № 900/2005 год. на ВКС, І г.о., в което се припомня, че съдебната спогодба съгласно чл.125, ал.3 ГПК/отм./ има силата на влязло в сила решение, а в делбения процес има прехвърлителен /коститутивен/ ефект, когато от имота се обособяват реални дялове, които се разпределят между съделителите.
С обжалваното решение не са отречени посочените същностни характеристики на съдебната спогодба-делба, а въззивният съд е приел, че принципът на приращението не е бил изключен чрез валидно учредено право на строеж в полза на другите съсобственици и последващото извършване на делба на дворното място по гр.дело № 794/2009 год. на Пловдивския районен съд, 6-ти гр.състав не е променило правата на собственост върху сградите в него, които не са били предмет на предходната делба. К. не се позовава на противоречие на решението с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуването на клаузите на съдебната спогодба от 29.04.2010 год. по гр.дело № 794/2009 год. на ПРС, VІ-ти гр.състав, с които имотът, предмет на делбата му е бил поставен в дял, „…ведно с припадащата се * идеална част от всички подобрения и насаждения в дворното място”. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове не третират аналогичен казус и не могат да обосноват наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Същото се отнася и до останалите процесуалноправни и материалноправни въпроси – за допустимостта да се заведе друго дело със същото пълномощно след изчерпване на процесуалните правомощия с окончателното приключване на едно дело във всички инстанции и дали тече давност в полза и срещу чуждестранно лице по смисъла на чл.5 З. за периода на действие на този закон до отмяната му. Не са посочени съдебни актове, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд /чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК/, нито разглеждането на жалбата по тези въпроси по реда на чл.290 ГПК би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1328 от 14.10.2011 год. по в.гр.дело № 1833/2011 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх.№ 27252 от 30.11.2011 год.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение по жалба вх.№ 27483 от 02.12.2011 год. на Д. Д. М..
ДАВА на жалбоподателите Е. Г. К./Я./ и А. А. Я. едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50/петдесет/лева и в същия срок да представят във ВКС вносна бележка, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/