О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 59/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. К. С., Р. К. К., Н. Н. Р., М. Н. Т., К. Д. И., Ц. А. Д., М. А. С. и Н. А. П. са подали касационна жалба вх.№ 16330 от 13.07.2010 год. срещу въззивното решение № 789 от 08.06.2010 год. по в.гр.дело № 1960/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти въззивен състав в частта, с която на ответното [фирма]-гр.П. е било признато право на задържане върху процесния имот до заплащане от касаторите на разходите за изграждане на газостанцията.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и оставяне без уважение възражението за право на задържане.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/противоречие с т.6 от тълк.решение № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и с решения № 1271 от 28.06.1957 год. по гр.дело № 7928/1956 год., ІV г.о.; № 2550 от 20.12.1969 год. по гр.дело № 1377/1969 год. І г.о.; тълк.решение № 85 от 02.12.1968 год. по гр.дело № 149/1968 год. ОСГК на ВС; Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на ВС; решение № 1065 от 28.11.2008 год. по гр.дело № 4244/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о.; б/противоречие с решение № 2550 от 20.12.1969 год. по гр.дело № 1377/1969 год. и решение № 1271 от 28.06.1957 год. по гр.дело № 7928/1956 год. ВС, ІV г.о. и в/противоречие с тълк. решение № 85 от 02.12.1968 год. по гр.дело № 149/1968 год. ОСГК на ВС, ПП № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на ВС, решение № 2550 от 20.12.1969 год. по гр.дело № 1377/1969 год. І г.о. и решение № 1271/28.06.1957 год. по гр.дело № 7928/1956 год. ІV г.о. по въпросите на правото на задържане.
Касационна жалба вх.№ 17059 от 22.07.2010 год. срещу въззивното решение е подадена от [фирма], [населено място] в частта, с която е потвърдено решението по гр.дело № 3258/2002 год. на Пловдивския районен съд за осъждане на дружеството да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищците върху 3100 кв.м. в лицевата част към [улица], П. ш. на ПИ № *, за който е отреден УПИ *-за г. на П. по КК от 2001 год.
Поддържат се оплаквания за недопустимост, респ. за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за обезсилване, респ. отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане касационно обжалване на решението в обжалваната му част се сочат: а/противоречие с решение № 24 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 1912/1997 год. ВКС, ІV г.о. по въпроса за допустимостта на иск по чл.108 ЗС с предмет възстановена земеделска земя; б/следва ли да бъде уважен иск по чл.108 ЗС с предмет недвижим имот, който има обслужващ характер срещу собственика на законно изградения върху същия недвижим имот обект, който е трайно прикрепен към терена, т.е. е главна вещ, като същевременно обектът и терена, върху който е построен представляват в единството си недвижима комплексна вещ. Касаторът се позовава на противоречие на решението с решение № 1261 от 11.01.1995 год. по гр.дело № 2070/1994 год. на ІV г.о.; решение № 30/2009 год. по гр.дело № 3407/2007 год. ІІІ г.о.; решение № 232 от 2006 год. по гр.дело № 2792/2004 год. ІV г.о., в/добросъвестен владелец ли е приобретателят, придобил собствеността с нотариален акт от собственик по влязло в сила съдебно решение, отменено впоследствие по реда на надзора, и какъв размер на подобренията съответства на правото му на задържане? Поддържа се, че в тази част е налице противоречие с Постановление № 6/1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационните жалби, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че макар и да е трайно прикрепена към терена и да има характер на недвижима комплексна вещ, и макар да се установява, че цялата останала площ от УПИ *-за стопанска дейност обслужва газостанцията, характерът на застроителния статут на газостанцията, който е временен, не създава за [фирма], [населено място] противопоставимо на собствениците основание да продължи да ползва терена, в който тя е построена. Предвид на това, решението на първата инстанция, с която са уважени исковете по чл.108 ЗС за предаване владението на процесната реална част от 3100 кв.м. е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че по отношение на ищците [фирма], [населено място] е имал качеството само на държател на терена при изграждането на газостанцията в качеството си на наемател по сключените с тях в периода 1994-1999 год. наемни договори и не е добросъвестен подобрител, поради което не му се дължи увеличената стойност на имота в резултат от подобренията. Прието е, че отношенията следва да се ликвидират по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, като се дължат само разходите за изграждането на газостанцията в рамките на 567 лева, до заплащането на която сума на [фирма], [населено място] следва да се признае право на задържане, а за разликата до пълния предявен размер 434 000 лева възражението следва да се остави без уважение.
По жалбата на [фирма], [населено място]
С решение № 358 от 01.08.2006 год. по гр.дело № 2359/2004 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил въззивното решение от 12.07.2004 год. по гр.дело № 627/2003 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен в осъдителната част иска срещу [фирма], [населено място] по чл.108 ЗС и е върнал делото за ново разглеждане в тази част, а в частта, с която същия иск е уважен в установителната му част, решението е било оставено в сила. С отменителното решение е посочено, че въззивният съд е приел, че „предмет на иска е само терена и не е придал значение на фактическото положение, като не е изяснил статута на изградения върху него обект, който в случая има главно значение, а теренът-обслужващ характер и не може да бъде ревандикиран самостоятелно, извън построеното в него.”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС по следните съображения:
Предвид специфичните особености на процесния казус, необходимо е разглеждане по реда на чл.290 ГПК на жалбата на [фирма], [населено място], за да се отговори на въпроса: може ли да бъде уважен иск по чл.108 ЗС с предмет недвижим имот, представляващ земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, ако същият терен има обслужващ характер спрямо законно изграден и трайно прикрепен към него обект с временен застроителен статут?
Касационната жалба на [фирма], [населено място] следва да бъде разгледана по реда на чл.290 ГПК и в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по възражението на дружеството за право на задържане, за да се отговори на въпроса: добросъвестен владелец ли е собственикът на обект, законно построен върху придобит въз основа на частно правоприемство терен, ако впоследствие по реда на надзора е било отменено влязлото в сила съдебно решение, легитимиращо праводателя по сделката като собственик?
По жалбата на Д. К. С., Р. К. К., Н. Н. Р., М. Н. Т., К. Д. И., Ц. А. Д., М. А. С. и Н. А. П.
С обжалваното въззивно решение е прието, че [фирма], [населено място] е имал качеството само на държател на терена като наемател по договорите от 1994-1999 год. и не е добросъвестен подобрител, като му е признал право на задържане до заплащане на разходите за изграждането на газстанцията.
Налице е основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част поради противоречие с т.6 от тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, решение № 2550 от 20.12.1969 год. по гр.дело № 1377/1969 год. ВС, І г.о. и решение № 1721 от 28.06.1957 год. по гр.дело № 7928/1956 год. ВС, ІV г.о. относно това кой може да упражнява право на задържане и кога най-късно може да се прави това възражение.
В обобщение, налице са основания за допускане касационно обжалване и по двете жалби срещу въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 789 от 08.06.2010 год. по в.гр.дело № 1960/2006 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх.№ 16330 от 13.07.2010 год. и по жалба вх.№ 17059 от 22.07.2010 год.
ДАВА на жалбоподателите по жалба вх.№ 16330 от 13.07.2010 год. едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25/двадесет и пет/лева и в същия срок да представят вносна бележка във ВКС, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще им бъде върната.
ДАВА на [фирма], [населено място] едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2 от Тарифа № 1 в размер на 495/четиристотин деветдесет и пет/лева и в същия срок да представи вносна бележка във ВКС, като при неизпълнение, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на таксите в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: