2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
[населено място], 09.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1181 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.04.2011г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по гр.д. № 2802/2007г., с което е оставено в сила решение от 06.06.2007г. на Софийски районен съд, 31състав по гр.д. № 28756/2006г. за отхвърляне на предявените от Е. С. Г. и И. Н. И. искове за признаване за установено по отношение на Общинската служба по земеделие „П.”-гр.С. правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в землището на [населено място] – четири ниви и една ливада, описани по площ и местности.
Жалбоподателката Е. С. Г. намира решението за незаконосъобразно. В изложените основания за допускане на касационно обжалване поддържа, че решението противоречи на константната практика на ВКС по въпроса дали емлячните регистри представляват годно доказателство за установяване правото на собственост върху земеделска земя в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Посочени са решения на състави на ВС по административни дела, решения на административни съдилища и решение на Варненски районен съд. На второ място жалбоподателката сочи противоречие с практиката по въпроса за придобиване на наследствен недвижим имот след 10-годишно непрекъснато владение от един от наследниците. Освен това в пет точки е формулирала правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/. как следва да се тълкува нормата на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ и дали наличието на някой от посочените в нея документи е основание за признаване правото на собственост? 2/. насилственото отнемане на земи от длъжностни лица на бившата тоталитарно-комунистическа власт представлява ли основание за възстановяването им по ЗСПЗЗ? 3/. придобиването на правото на собственост по давност преди отнемането на земите представлява ли основание за придобилият ги по давност наследник да иска връщането им? 4/. емлячният регистър представлява ли писмено доказателство, чрез което се доказва правото на собственост в исковете по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ? 5/. нормата на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ явява ли се специален закон за реституционните искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ?
Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие „П.” [населено място] не е представил писмен отговор.
Н. другар на ищцата И. Н. И. поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима. Обжалваното решение подлежи на касационно обжалване. Предявеният иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е неоценяем, поради което решението не попада в обсега на чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е инициирано от Е. С. Г. и И. Н. И., които претендират признаване правото на възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място] – четири ниви и една ливада, описани по площ и местности. Имотите са били притежание на наследодателката им С. Д. Б., починала 1933г.
За установяване на собствеността е представено извлечение от емлячен регистър на [населено място], в което са описани процесните земи като собственост на наследодателката. Липсват данни обаче към коя година е съставен този емлячен регистър. Установено е също, че наследодателката е починала през 1933г. и е оставила за наследници 10 деца и съпруг. Съдът е приел, че емлячният регистър в случая не е пълно доказателство за правото на собственост, а само индиция за такова. Поради това и тъй като от смъртта на наследодателката през 1933г. до обоществяването на земите след 1944г. с изминали повече от 10 години съдът е счел за недоказано, че процесните земеделски земи са били на наследодателката, респ. наследниците й и са отнети от тях, за да бъдат обобществени.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Основният решаващ за изхода на спора въпрос, който е поставен и като основание за достъп до касационен контрол е дали извлечението е емлячния регистър е достатъчно доказателство за установяване правото на собственост върху земеделска земя в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. За удостоверяване на противоречива практика по въпроса жалбоподателката е представила решение на състав на Върховния съд, ІІІ отделение по административно дело от 1994г., решения на административни съдилища, решение на Варненски районен съд, определения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 288 ГПК. Тук следва да се посочи, че актовете на административните съдилища са извън обхвата на понятието практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, а определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване също не са част от тази практика, тъй като не разрешават правен спор. Съображения в тази насока са развити в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т. 2.
В представеното решение на Варненски районен съд от 17.05.2008г. по гр.д. № 5161/2006г.е прието, че правото на възстановяване по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ се доказва с писмени доказателства, а съгласно чл. 12, ал.2 от същия закон такива могат да бъдат нотариалните актове, делбените протоколи, емлячните регистри, молбите-декларации за членство в ТКЗС и др. Следователно в решението се приема, че емлячните регистри са годно и достатъчно доказателство за собствеността. В същия смисъл са постановени и решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК: Решение №67/05.07.2010г. по гр.д.№330/2009г. на І ГО; Решение № 216 от 20.06.2011г. по гр.д. № 1132/2010г. на ІІг.о.; Решение № 123 от 18.04.2011г. по гр.д. № 512/2010г. на ІІ г.о. Решение № 43 от 02.02.2011г. по гр.д. № 505/2010г. на І г.о. и др., при което настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
На следващо място се поддържа противоречие с практиката и по въпроса за придобиване на наследствен недвижим имот след 10-годишно непрекъснато владение от един от наследниците. Този въпрос не е разглеждан от съда в обжалваното решение и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, още повече, че в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ собствеността подлежи на доказване само с писмени доказателства, а упражнявано давностно владение обикновено се доказва със свидетелски показания. Що се отнася до позоваването на Решение № 461 от 13.11.2009г. по гр.д. № 2064/2008г. на ВКС, ІІг.о., то разглежда иск за съдебна делба на имоти в урбанизирана територия, поради което е напълно неотносимо към настоящия спор.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти в правната уредба; когато съдът за първи път се произнася по определен правен въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателката не е изложила никакви съображения за обосноваването на тези проявни форми на сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване. Поставените пет въпроса не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно разясненията, дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на О.. По първия, четвъртия и петия въпрос е създадена задължителна практика на ВКС, посочена по-горе, а вторият и третият въпроси са извън предмета на производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и не са обсъждани в обжалваното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2011г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по гр.д. № 2802/2007г. по касационната жалба на Е. С. Г. от [населено място].
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: