1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………..
[населено място], 12.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 335 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3,т.2 във вр. с ал.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от А. Н. Ц. от [населено място] чрез пълномощника й адв. Г. против определение № 1016от 08.05.2012г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1110/2012г., с което е оставено в сила определение от 17.02.2012г. по гр.д. № 875/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 194, ал.4 ГПК/отм./ за изменение на постановеното на 22.06.2011г. решение по делото в частта за разноските.
Жалбоподателката намира определението за неправилно. Съдът не е изложил съображения за фактическата и правна сложност на делото и защо счита адвокатското възнаграждение за прекомерно. Освен това в случая не е заявено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.По тези и други подробно изложени съображения се иска отмяна на определението и присъждане на сторените разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правни въпроси, които според нея са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1./ как се определя адвокатското възнаграждение – от материалния интерес или от цената на иска; 2./ може ли съдът да прилага частично Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3./ при обективно съединени искове как се определя материалния интерес по делото; 4./ при прекратяване на производството по един от обективно съединените искове кога се присъждат разноските по този иск и как съдът разграничава адвокатското възнаграждение по всеки отделен иск, след като е договорено общо; 5/. следва ли съдът да изложи мотиви по фактическата и правна сложност на делото когато намалява адвокатското възнаграждение като прекомерно и може ли да го намалява без направено искане за това; 6./ при намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 64, ал.4 ГПК/отм./ задължително ли то се намалява до размера по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения или този размер е само минимум, под който съдът не може да слезе при намалението?
Ответникът по частната жалба В. Г. К., конституиран като наследник на починалата ищца Л. Б., не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството по гр.д. № 875/2008г. на Софийски градски съд, І-11 състав е първоинстанционно и е приключило с постановяване на решение от 22.06.2011г. за отхвърляне на иска на Л. Б. против А. Ц. по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Първоначално с исковата молба е предявен и иск за собственост, но преди първото съдебно заседание производството по него е разделено от настоящето и изпратено по подсъдност на районен съд. С решението съдът е осъдил ищцата да заплати на ответницата по иска /сега частен жалбоподател/ сумата 1868,06лв. разноски по делото. При определяне на дължимите разноски съдът е посочил, че прилага спрямо адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 64,ал.4 ГПК/отм./
С молба от 13.02.2012г. ответницата по иска А. Ц. е поискала изменение на решението в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че присъждането на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неправилно, защото според §2 от ДР на цитираната Наредба в случаите по чл. 64, ал.4 ГПК/отм./ съдът не може да присъжда адвокатско възнаграждение под трикратния минимален размер по Наредбата, който в случая е 5604,18лв. С определение от 17.02.2012г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането, като е изтъкнал, че присъденото такова е над минимума и е съобразено с вида на спора, извършените процесуални действия и продължителността на производството.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил в сила определението на първата инстанция. Приел е, че заплатеното от ответницата по иска адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на случая и затова същото правилно е намалено до размер на 1868лв.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените в изложението правни въпроси от първи до пети включително не са разрешени в обжалвания съдебен акт и поради това не са обусловили изводите на съда, решаващи за изхода на производството по присъждане на разноски. Ето защо, по отношение на тях не е налице общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1 ГПК. Шестият въпрос е свързан с границите на извършваното от съда намаление на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 64, ал.4 ГПК/отм./, сега чл. 78, ал.5 ГПК – дали намалението е до трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно §2 ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или може да слезе до посочения в същата Наредба минимален размер. Този въпрос е от значение за разрешаването на спорния в настоящето производство процесуален въпрос. По него, както и по други въпроси, свързани с присъждането на съдебни разноски, е образувано тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия за приемане на тълкувателно решение. Р. за настоящето дело въпрос е под № 3 сред въпросите, предмет на тълкувателното дело.
Горното обуславя спиране на производството по настоящата частна жалба до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.гр.д. № 335/2012г. по описа на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд по постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: