О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№411
гр.София, 22.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4427/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. С. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 4245 от 18.04.2013 год. срещу въззивното решение № 536 от 11.03.2013 год. по в.гр.дело № 1194/2012 год. на Великотърновския окръжен съд,, с което е частично отменено решене № 1217 от 31.01.2012 год. по гр.дело № 2382/2010 год. на Великотърновския районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу В. И. В. и Х. Д. Х. иск по чл.76 ЗН за обявяване за относително недействителен договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 1142, т.VІ, рег.№ 4949, нот.дело № 329/2007 год., а делбата на УПИ І-682, в кв.48 по плана на [населено място], представляващ дворно място с площ 463 кв.м., заедно с построените в него къща на два етажа, стара жилищна постройка, гараж и второстепенна сграда е допусната при равни квоти между С. С. С. и Х. Д. Х..
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на редовна жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от Х. Д. Х., а при условия на евентуалност, за нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ процесуалноправен въпрос – може ли въззивният съд да се счита за валидно сезиран да се произнася по правилността на обжалвано решение при липса на въззивна жалба относно правилността на първоинстанционното решение, с позоваване на решение № 29 от 12.06.2009 год. по т.дело № 207/2009 год. на Великотърновския апелативен съд и определения на ВКС, ІV г.о.: № 1353 от 01.10.2009 год. по гр.дело № 1036/2009 год.; № 1387 от 08.10.2009 год. по гр.дело № 917/2009 год. и № 1393 от 08.10.2009 год. по гр.дело № 1054/2009 год. и б/ материалноправен въпрос – има ли право въззивната инстанция теоретично да приема, че наследството се изчерпва с една вещ, без да анализира доказателствата по делото и липсата на спор между страните относно това обстоятелство, с позоваване на т.1 от тълкувателно решение № 1/2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касация В. И. В. е на становище, че жалбата е основателна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска по чл.26, ал.1, предл.последно ЗЗД, предявен от касатора срещу В. И. В. и Х. Д. Х., за прогласяване нищожността на завещанието от 07.06.2004 год. на С. С. В., починал на 19.07.2004 год. Уважен е бил иска по чл.76 ЗН, като е прието за установено по отношение на двете ответници, че договорът за покупко-продажба по нотариален акт № 1142, рег.№ 4949, т.VІ, нот.дело № 329/2007 год. е относително недействителен спрямо касатора. Със същото решение е допусната делба на процесния недвижим имот между С. С. С. и В. И. В. при равни квоти – по ? ид.ч. С допълнително решение № 837 от 18.07.2012 год. районният съд е отхвърлил молбата на С. С. С. за допълване на решението от 31.01.2012 год. и произнасяне по претенция за възстановяване на запазена част от наследството.
Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от Х. Д. Х. вх.№ 4146 от 15.02.2012 год. С жалбата най-напред се поддържа оплакване, че в частта, с която районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.76 ЗН, решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Поискано е решението да бъде обезсилено в частта, с която по реда на чл.76 ЗН е установено, че договорът за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 1142, нот.дело № 329/2007 год. е относително недействителен по отношение на С. С. С. и прекратяване на производството в тази част. Наведени са доводи, че е недопустимо нов, коренно различен иск от тези, очертани с основанието и петитума на първоначалната искова молба, да бъде предявяван в производството по чл.129, ал.2 и ал.4 ГПК.
Доколкото с въззивното решение окръжният съд се е произнесъл както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл.76 ЗН, следва да се допусне касационно обжалване на същото решение в атакуваната с касационната жалба част, за да се провери неговата допустимост.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536 от 11.03.2013 год. по в.гр.дело № 1194/2012 год. на Великотърновския окръжен съд по жалба вх.№ 4245 от 18.04.2013 год.
ДАВА на жалбоподателя С. С. С. едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата в размер на 50/петдесет/лева и в същия срок да представи в съда банков документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/