О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1033
[населено място], 29.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 992 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 201 от 23.04.2010г. по гр.д. № 55 /2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 154 от 080.08.2007г. на Плевенски районен съд по гр.д. № 314/2007г. за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението на 362/916 ид.ч. от УПИ ІІІ-5070 по плана на[населено място], както и на иска с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване неоснователните действия на ответника, изразяващи се в разрушаване и повреждане на построената в имота киноремонтна работилница на два етажа, представляваща пристройка към съществуваща сграда – кино “М.”.
Жалбоподателят [фирма] поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава на хипотезите на т.1 и 3 от визираната разпоредба. Намира, че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос и процесуалноправен такъв в противоречие и при неизпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени в отменително решение, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В уточнителна молба навежда, че произнасянето е по въпроса за приложението на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и ПРУПСДП, действащ към 14.11.1995г., когато е издадена заповедта на министъра на културата – принципал на двете дружества за предаване на имуществото от едното дружество на другото. От изложението може да се конкретизират въпросите за предпоставките за придобиване на имот от еднолично търговско дружество с държавно имущество съгласно чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и за вещно-прехвърлителния ефект на заповед на принципала на две еднолични търговски дружества с държавно имущество, с която се нарежда предаването на определено недвижимо имущество от едното дружество на другото. Представени са няколко определения на ВКС по реда на чл. 288 ГПК и съдебни решения.
Ответникът по жалбата[фирма] в писмения си отговор намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, понеже не са изпълнени предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, съединен с такъв по чл. 109 ЗС. Ищецът [фирма] претендира против ответника [фирма], че е собственик на 362/916 ид.ч. от УПИ ІІІ-5070, заедно с киноремонтна работилница на два етажа, както и иска преустановяване разрушаването на сградата. Установено е, че ищецът е правоприемник на ДП”К.”[населено място], на което предприятие имотът е бил предоставен за стопанисване и управление видно от акт за държавна собственост от 1971г., според който целият имот – дворно място от 916 кв.м. и ремонтна работилница на 74 кв.м. е отстъпена за ползване на ДП”К.”[населено място]. Ответникът е правоприемник на Б. за нестандартно оборудване “К.техника-Плевен”, вписан е в регистъра на държавни и общински предприятия с решение на ПлОС от 15.03.1995г. и за да отрича правата на ищеца се позовава на заповед № РД-09-485 от 14.11.1995г. на министъра на културата, с която на основание чл. 94, ал.1, т.1 от НДИ са предадени за стопанисване и управление на [фирма] 362 кв.м. дворно място и двуетажната ремонтна работилница и ремонтно хале, представляващи част от притежавания имот от [фирма] Плевен – правоприемник на ДП”К.” съгласно А. от 1971г. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 218з ГПК/отм./ след като с решение № 977 от 14.01.2010г. по гр.д. № 2314/2008г. Върховният касационен съд, ІІІг.о. е отменил предходно решение на Плевенски окръжен съд по същия спор. Посочено е в отменителното решение, че обстоятелствата, на които ищецът основава правото си на собственост се субсумират под разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и съдът следва да изложи съображения дали са налице предпоставките за придобиване на имота съгласно посочената разпоредба, както и дали заповедта на министъра на културата има вещно-прехвърлително действие. За да отхвърли исковете съдът е приел, че ищецът [фирма] не е собственик на спорния имот, а собственик се явява ответникът [фирма] на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ с оглед цитираната заповед на министъра на културата.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По въпроса за предпоставките за придобиване на недвижим имот от търговско дружество с държавно имущество по 17а ЗППДОбП/отм./ е постановено представеното с жалбата Решение № 1079 от 01.12.2005г. по гр.д. № 511/2003г. на ВКС, ІV г.о., което приема, че след като имуществото – земя и сгради е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е ищцовото дружество, то по силата на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ същото се легитимира като негов собственик. По същия въпрос понастоящем са постановени решения на Връховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 238 от 09.08.2010г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 685/2009г. и Решение № 43 от 03.08.2010г. на ВКС, Търговска колегия, І отд. по гр.д. № 506/2009г. С оглед на дадените в тях разрешения се констатира противоречие с обжалваното решение, в което е прието, че предоставянето на имота за стопанисване на ответното дружеството, след приключване на процедурата по преобразуването му, също съставлява способ за придобиване на собствеността по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ Горното обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Следва да се допусне касационно обжалване и по втория въпрос досежно вещно-прехвърлителния ефект на заповед на принципала на две еднолични търговски дружества с държавно имущество, издадена на основание чл. 94, ал.1,т.1 от НДИ след като е приключило преобразуването на дружествата, с която се нарежда предаването на определено недвижимо имущество от едното дружество на другото. По този въпрос няма съдебна практика, поради което разрешаването му ще допринесе за развитието на правото съгласно чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 23.04.2010г. по гр.д. № 55 /2010г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на [фирма] със седалище[населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 55,17/петдесет и пет цяло и седемнадесет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: