О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 18.12. 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2026 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационното производство е образувано по жалба на Р. Д. А., чрез пълномощника й адвокат М. В., против решение № 507 от 15.12.2012 г., постановено по гр.д. № 453 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 79, том ІV, стр.101-102 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 6596/2011 г. на Районен съд-Добрич за уважаване на предявения от К. Д. А. против Р. Д. А. установителен иск за собственост по отношение на ? ид.ч. от апартамент № 36 в [населено място], пл.”С.” № 1, вх.Б, ет.2, имот с идентификатор № 72624.625.142.2.12 по кадастралната карта на [населено място] и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 87, том І, рег. № 717, нотариално дело № 82/2010 г. на нотариус с регистрационен № 301 по отношение на ? ид.ч. от удостовереното право на собственост въз основа на давностно владение.
Ответникът по касационната жалба К. Д. А. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат И. Ж., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ищцата е основала иска си на твърденията, че е собственик на ? ид.ч. от имота по наследство от баща си Д. А., като спорът възникнал след като през 2010 г. ответницата, нейна сестра, се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност и на наследствената на ищцата ? ид.ч. В отговора на исковата молба ответникът Р. А. е заявила, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като е придобила по давност спорната идеална част. Първоинстанционният съд след събиране на писмени и гласни доказателства, е приел, че възражението за придобивна давност е неоснователно, тъй като ответникът не е доказала промяната в намерението си и нейното демонстриране по начин, показващ несъмнено, че отрича правата на другия наследник. Във въззивната жалба са посочени следните конкретни пороци на първоинстанционното решение – съдържанието на съдебния протокол от съдебното заседание, в което са разпитани свидетелите, не съответства с действително извършените действия от съда и страните, като в протокола не е вписано ограничаването само на ответницата при събирането на доказателствата, а именно допускане само по два въпроса и две минути, докато подобно ограничение липсвало за ищеца, довело до обективна невъзможност да бъде попълнено делото с всички релевантни факти и относими доказателства и да бъде реализирана пълноценна защита; решението е постановено в неразумен срок, което лишило ответника от законоустановеното й право да поиска поправка и допълване на съдебния протокол; непосочване в доклада на съда на обстоятелствата, от които произтичат съответните права и задължения, правната квалификация на правата, претендирани от ищеца и на насрещните права и възраженията на ответника, кои права и обстоятелства се признават, не е конкретизирано и не е определено основанието на претендираното искане, което възпрепятства доказателствената тежест, като не е указано на ответника за кои твърдения не сочи доказателства; не са обсъдени посочените в жалбата /т.5/ писмени доказателства и доводи на ответника; нищожност на решението, тъй като не може да бъде изведена волята на съда, поради абсолютна неразбираемост, от къде черпи правни си извод за признаване за установено, че ищцата е собственик, след като не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Поискано е събиране на доказателства – преразпит на свидетелите и прослушване записа от проведеното съдебно заседание в първоинстанционното производство.
Въззивният съд е приел, че исковата молба е редовна, а предявения иск – допустим, тъй като за ищцата е налице правен интерес за установяване на правата й, оспорени от ответницата както извънсъдебно, така и в хода на делото, като постановеното решение е валидно. Разглеждайки доводите относно правилността му, съдът е намерил за основателно оплакването, че районният съд е изготвил непълен доклад, като на ответницата не е указана доказателствената тежест за фактите, на които тя основава възражението си за придобивна давност, а именно владение и срок на владението, което процесуално нарушение е основание за събиране във въззивното производство на доказателства за тези факти при посочването им от страната. Въззивницата е поискала събиране на доказателства във връзка не с възражението си за непълнота на доклада, а във връзка с друго твърдяно процесуално нарушение – ограничаването й при задаване въпроси към свидетелите, поради което свидетелите са преразпитани /с изключение на М. Д. Р. и С. И. Василева, от чийто преразпит страната изрично се е отказала/, но показанията им не внасят нещо ново и различно като информация за релевантните обстоятелства в сравнение с изложеното пред първоинстанционния съд. Въз основа на доказателствата е прието, че ответницата не е установила завладяване на идеалната част на ищцата, тъй като липсват каквито и да било действия по отблъскване на фактическата й власт. Допълнително са изложени съображения, че дори и да се приеме завладяване след смъртта на майката на страните на 31.03.2004 г., след която ищцата повече не е посещавала имота, то за периода от този момент до предявяване на иска не са изтекли 10 години.
С определение от 13.04.2013 г., постановено по настоящото дело, производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС с оглед поставените от касатора въпроси, които по същество се свеждат до: правомощията на въззивният съд при непълен доклад на първоинстанционният съд – следва ли съдът да направи нов доклад във връзка с констатирания порок, да разпредели доказателствената тежест, да укаже на страната за кои обстоятелства не сочи доказателства, да даде възможност да страната да посочи доказателства – са включени в предмета на тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.
Тълкувателното решение е постановено на 9.12.2013 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено. В т.2 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени указания по приложение на процесуалния закон във връзка с правомощията на въззивния съд относно доклада по делото по чл.146 ГПК – в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемата тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай Р. А. в отговора на исковата молба е поискала доказателства за установяване, кой е живял в процесния имот, от кога е започнала да владее имота спокойно, явно, непрекъснато и постоянно и че не е имало противопоставяне от страна на ищцата относно владението на имота от нея /т.е. за обстоятелствата, за които първоинстанционният съд е пропуснал да й укаже тежестта на доказване в доклада по чл.146 ГПК/, като въззивният съд е дал възможност за преразпит на тези свидетели. Следователно Окръжен съд-Добрич е процедирал в съответствие с указанията по приложение на процесуалния закон в т.2 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на първоинстанционния съд.
Поставеният от касатора въпрос „допустимо ли е предявяване на установителен иск за собственост при възможност за предявяване на ревандикационен иск” не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е поставен с въззивната жалба и съдът не се е произнесъл по него, а и съдебната практика по този въпрос е уеднаквена с постановяването на Тълкувателно решение № 8/2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.2.
Въпросите, касаещи: ограничаване на страната относно броя на въпросите към свидетелите и във времето; пропускът да възложи на ответницата доказателствената тежест за фактите владение и срок, на които основава възражението за придобиване на част от имота по давност; изготвяне на съдебно решение преди изтичане на срока за обжалване на протокола, който обективира извършените от съда процесуални действия и лишаване на страната от правото да оспори изготвен съдебен протокол; действителността на съдебен протокол от проведено съдебно заседание, в който не са вписани правилно семейното положение на разпитаните свидетели и не са записани направените изявления на страните и показанията на свидетелите, са свързани с извършените от първоинстанционният съд действия, докато на касационен контрол подлежат действията на въззивният съд, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Въпросите свързани с отказа на въззивният съд да изслуша записа на проведеното в първоинстанционното производство заседание, с което е възпрепятствал доказването неправилността на изготвения протокол, са неотносими към изхода на производството, тъй като въззивният съд е събрал наново гласните доказателства, във връзка с които са били доводите за ограничаване правото на защита и неправилно и непълно отразяване на извършените действия в протокола.
Касаторът поставя и въпросът „процесуално нарушение ли е на съда, че постанови решение без да коментира всички събрани по делото доказателства, каквито са писмото на майката на ищцата и ответницата, както и представеното нотариално дело, по което е издаден нотариален акт № 87/2010 г., като не са оспорени събраните пред нотариуса свидетелски показания и съставения протокол, които безспорно доказват промененото намерение за своене на процесния апартамент”. Безспорна е съдебната практика, че могат да бъдат обсъждани само събрани по конкретното дело свидетелски показания, но не и такива, обективирани в писмени документи /писма на неучастващи по делото лица/ или пред държавни органи. Необсъждането от въззивният съд на свидетелските показания, обективирани в представеното по делото писмо на майката на страните, както и събрани в нотариалното производство съответства на тази практика.
Н. към данните по делото е въпросът, свързан с липсата на произнасяне от въззивният съд относно добросъвестното владение, въз основа на което ответника е придобил правото на собственост върху процесната идеална част от имота, тъй като в отговора на исковата молба Р. А. не е изложила твърдение, че осъществява фактическата власт въз основа на конкретно индивидуализирано правно основание, нито доводи в тази насока са изложени във въззивната жалба, поради което наличието или липсата на добросъвестно владение е било извън предмета на настоящия правен спор.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Окръжен съд-Добрич.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 2026 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 507 от 15.12.2012 г., постановено по гр.д. № 453 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: