О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр.София, 30.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2646/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.279, чл.280, ал.1, чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. от [населено място] срещу разпореждането от 20.03.2013 год. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба вх.№ 1934 от 20.02.2013 год. срещу определение № 274 от 04.02.2013 год. по ч.гр.дело № 304/2013 год., с което е било потвърдено разпореждането от 27.12.2012 год. по гр.дело № 3042/2012 год. на Софийския градски съд, І г.о., 6-ти състав за връщане на частна жалба вх.№ 112698/01.11.2012 год.
Жалбоподателят поддържа, че молба вх.№ 2788 от 12.03.2013 год., подадена до Софийския апелативен съд, фактически е изложение за допускане на касационно обжалване на определението на същия съд по ч.гр.дело № 304/2012 год. Според жалбоподателя, частна жалба вх.№ 1934/20.02.2013 год. по описа на Софийския апелативен съд касае в.ч.гр.дело № 3327/2012 год. по описа на седми състав, което не е предмет на разглеждане с настоящото дело, а последното следвало да бъде разгледано в едно производство заедно с ч.гр.дело № 1701/2011 год. на САС, пети състав чрез кумулативно съединение на исковете от друг съдебен състав /чрез субсидиарно прилагане на разпоредбите на ГПК, АПК и НПК/, както и с гр.дело № 1169/2008 год. на САС, първи състав.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частна жалба вх.№ 3486 от 28.03.2013 год. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 25.10.2012 год. по гр.дело № 3043/2012 год. Софийският градски съд, І г.о., 6-ти състав е върнал подадените от Д. С. К. частна жалба вх.№ 49739/08.05.2012 год., както и молба вх.№ 99289/04.10.2012 год., заедно с приложенията към тях, поради неизпълнение на указанието да бъде точно означен обжалвания акт, да се посочи в какво се състои неговата порочност и в какво се изразява искането.
Срещу това разпореждане е била подадена частна жалба вх.№ 112698/01.11.2012 год. С разпореждане от 08.11.2012 год. градският съд е указал на жалбоподателя да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Софийския апелативен съд. С молба вх.№ 118580 от 14.11.2012 год. частният жалбоподател е представител платежно нареждане от същата дата, а с разпореждане от 22.11.2012 год. делото е било изпратено на апелативния съд. С разпореждане от 27.11.2012 год. Софийският апелативен съд е върнал гр.дело № 3043/2012 год. на Софийския градски съд за съобразяване на частна жалба вх.№ 112698/01.11.2012 год. с изискванията на чл.275, ал.2 ГПК.
С разпореждане от 04.12.2012 год./л.87 от гр.дело № 3043/2012 год. на СГС/ градският съд е указал на частния жалбоподател да посочи в едноседмичен срок: в какво се състои искането, да означи точно обжалвания акт и да укаже в какво се състои порочността му. Разпореждането, съдържащо и предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията на съда, е било съобщено на жалбоподателя на 07.12.2012 год./л.96 от делото/. С молба вх.№ 132903/17.12.2012 год. до Софийския градски съд /заведена първоначално с вх.№ 12019 от 07.12.2012 год. в Софийския апелативен съд/, Д. С. К. е поискал: на основание чл.449, ал.2 ГПК да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение на И. Т. З. /ответник по предявените искове с исковата молба вх.№ 6338 от 14.05.2008 год./ за освобождаване на апартамента, като същият му изплати и сумата 53 300 лева. Посочено, че обжалваемият акт е договор за наем, сключен с ответника с рег.№ 5654 от 23.05.2002 год., чиято порочност се състои в това, че по тогава действащото законодателство допустимият срок на договора е бил три години, а е бил сключен без съгласие на ищеца за срок от десет години.
С разпореждане от 27.12.2012 год. градският съд е върнал частна жалба вх.№ 112698/01.11.2012 год. на основание чл.262, ал.2, т.2 във връзка с чл.275, ал.2 ГПК поради това, че вместо да изпълни указанията съгласно разпореждането от 04.12.2012 год. частният жалбоподател е поискал постановяване на решение.
С определение № 274 от 04.02.2013 год. по ч.гр.дело № 304/2013 год. Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждането за връщане на частна жалба вх.№ 112698/01.11.2012 год.
Подадената срещу определението частна касационна жалба вх.№ 1934/20.02.2013 год. е била оставена без движение с разпореждане от 04.03.2013 год., като на жалбоподателя е било указано в едноседмичен срок от съобщението да представи: адвокатско пълномощно за подаване на частна касационна жалба, която да бъде приподписана от адвокат, както и изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване. Съобщението, съдържащо указанията на съда и изрично предупреждение, че при неизпълнението им следва връщане на жалбата, е получено от Д. К. на 12.03.2013 год.
С молба вх.№ 2788/12.03.2013 год. Д. С. К. поискал на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК делото да бъде разгледано от друг състав на апелативния съд, тъй като не била поправена явна фактическа грешка в определение № 385 от 05.06.2008 год. по гр.дело № 1169/2008 год. на САС, І-ви състав. Посочил по-нататък, че в молба вх.№ 12756/28.12.2012 год. неправилно бил посочил молба вх.№ 112698/2012 год. по описа на апелативния съд, тъй като същата била по описа на градския съд, а пороците на разпореждането от 13.01.2012 год. по ч.гр.дело № 1701/2011 год. по описа на САС, пети състав бил изложил в частна жалба вх.№ 6020/19.01.2012 год. В молба вх.№ 2788/12.03.2013 год. е посочено още, че жалбоподателят е упълномощил адвоката А. Б., който следва да приподпише частната касационна жалба, а основанията за допускане на касационно обжалване били посочени в частна жалба вх.№ 1450/08.01.2013 год.
С обжалваното разпореждане от 20.03.2013 год. апелативният съд върнал частната касационна жалба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности.
Определението е законосъобразно.
В дадения му едноседмичен срок частният жалбоподател не е изпълнил указанията на апелативния съд за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба с вх.№ 1934 от 20.02.2013 год. Не са изпълнени изискванията на чл.284, ал.2 и ал.3, т.т.1 и 3 ГПК, като частната касационна жалба не е приподписана от адвокат и не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Приподписването на частната касационна жалба от адвокат съгласно чл.284, ал.2 ГПК е неин задължителен реквизит, за да се обезпечи спазването на формалните изисквания за редовност, което се осъществява чрез квалифицирана правна помощ при изготвяне на жалбата. Такъв реквизит на жалбата е изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. С неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, жалбоподателят е проявил неоправдано процесуално бездействие, съставляващо основание за връщане на жалбата на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, доколкото разпореждането на апелативния съд от 04.03.2013 год. е съдържало изрично предупреждение за неблагоприятните за страната последици от неизпълнението.
В обобщение, обжалваното разпореждане е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 20.03.2013 год. за връщане на частна касационна жалба вх.№ 1934 от 20.02.2013 год. на Д. С. К. от [населено място] срещу определение № 274 от 04.02.2013 год. по ч.гр.дело № 304/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: