О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№562
гр.София, 07.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 673/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 1786 от 06.06.2012 год. срещу въззивното решение № 36 от 03.05.2012 год. по в.гр.дело № 1108/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2622 от 13.06.2011 год. по гр.дело № 1343/2007 год. на Разложкия районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл.108 ЗС срещу Териториалната агенция по приходите-Б. за признаване на собствеността и предаване владението на четвъртия етаж от административната сграда в [населено място], пл.”* с.”/сега пл.”П.”/, попадаща в парцел * от кв.* по плана на града, целият с площ * кв.м., при съседи: от две страни-площад, Р. и улица, който по кадастралната карта е с идентификатор *.
Поддържат се оплаквания за нищожност на въззивното решение, както и за нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, които според жалбоподателя се разрешават противоречиво от съдилищата: а/действителна ли е извършената разпоредителна сделка с недвижим имот, представляващ „обособена част” по смисъла на ЗППДОбП/отм./ като под обособена част се разбира организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност /магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и др.подобни/ по реда на чл.35 от Закона за общинската собственост? По този въпрос касаторът се позовава на решение № Т-305 от 10.06.2010 год. по гр.дело № 3147/2009 год. на Софийския апелативен съд; б/ за да настъпи намаляване на капитала на О., следва ли задължително да бъдат спазени разпоредбите на чл.149, чл.150 и чл.151 ТЗ? К. сочи решение № 79 от 08.03.2010 год. по гр.дело № 25/2009 год. на Врачанския окръжен съд, и в/противоречие с тълкувателно решение № 1/2012 год. на О. на ВКС по въпроса за последиците от неподписването на едно решение.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му областния управител на Б. област, е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., взе предвид следното:
В. съд е приел, че процесният четвърти етаж от административната сграда е „обособена част” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗППДОбП/отм./, доколкото съставлява обособен самостоятелен обект на собственост, който може да бъде ползван отделно за административни нужди. Прието е, че [община], като едноличен собственик на капитала на [фирма], [населено място], се е разпоредила с процесния имот: а/ с решение № 65 от 21.10.1998 год. Общинският съвет-гр.Р. изключил от активите на дружеството дълготрайни материални активи, между които и четвърти етаж на административната сграда; б/ със същото решение била открита процедура по приватизация на *% от капитала на дружеството; в/на 19.11.1998 год. бил съставен акт за частна общинска собственост № * от същата дата върху четвъртия етаж с площ * кв.м.; г/ с решение № 69 по протокол № 11 от 17.11.1998 год. Общинският съвет-Р. решил процесния етаж да се продаде от [община] на Т.-Б., а на 16.12.1998 год. между общината и Г.-С. бил сключен писмен договор за покупко-продажба на имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускан на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения:
В обжалваното решение се приема, че Общинският съвет-Р. е взел решение № 65 от 21.10.1998 год. за изваждане на процесния имот от капитала на [фирма], [населено място] в изпълнение на правомощията си по чл.21, ал.1, т.8 З. и че се касае за решение за отчуждаване на конкретно определен недвижим имот, собственост на търговско дружество, чиито дялове са еднолична собственост на [община], в резултат на което имотът от собственост на търговско дружество преминал в частна собственост на общината. Според въззивния съд, обстоятелството, че Общинският съвет не е взел решение и не е постановил промяна в капитала на търговското дружество чрез неговото намаляване, само по себе си не може да бъде основание да се счете, че взетото решение за изключване на имота от капитала на [фирма], [населено място] е нищожно.
По аналогичен казус е постановено решение № 79 от 08.03.2010 год. по гр.дело № 25/2009 год. на Врачанския окръжен съд, според което изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл.149, ал.3, т.1 ТЗ представлява намаляване на капитала, който фактически състав включва вземане на изрично решение, съдържащо целта на намаляването, размера и начина, по който ще се извърши (чл.149, ал.2 ТЗ), обнародване на решението в Държавен вестник (чл.150, ал.1 ТЗ), както и вписване на намаляването на капитала в търговския регистър (чл.151, ал.1 ТЗ). Прието е, че при липсата на доказателства за това, намаляването на капитала е останало недовършено като фактически състав и не са настъпили имуществените последици от решението на общинския съвет в качеството му на едноличен собственик на капитала на Е. за снемане на имота от активите на дружеството и преминаването му в собственост на общината.
Налице е противоречиво разрешаван материалноправен въпрос, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 03.05.2012 год. по в.гр.дело № 1108/2011 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх.№ 1786 от 06.06.2012 год.
ДАВА едноседмичен срок от получаване на съобщението [фирма], [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 656/шестстотин петдесет и шест/лева и в същия срок да представи във ВКС вносна бележка, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/