О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1113
[населено място], 25.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 971 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 125 от 10.03.2010г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1005/2009г., с което е оставено в сила решение № 312 от 18.08.2009г. на П. районен съд по гр.д. № 523/1998г. за отхвърляне на предявения от Б. П. М. и Д. К. М., заместени в хода на делото от правоприемниците си Д. Б. М. и Р. Б. М. срещу Ц. П. М. /заместен от Д. Ц. К., М. И. М. и Г. Ц. М./ иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на 4/6 ид.ч. от три помещения: магазин с площ 40 кв.м., построен 1958г., магазинно помещение /стая/ с площ 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м., построени в УПИ Х-346, 347, в кв. 22 по плана на[населено място] и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посочените помещения.
Жалбоподателите Р. Б. М. и Д. Б. М. намират обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК навеждат предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, като считат, че въззивният съд е достигнал до два основни извода, които са неправилни: първо, че магазинът с площ от 40 кв.м. е изключен от делбата с решението по гр.д. № 308/78г., поради което не е бил обект на отчуждаване, съотв. на реституция; второ, че останалите две помещения – магазин с площ 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м. не са били предмет на делба по посоченото дело, тъй като в него е делен магазин с площ 96 кв.м. Твърди се, че тези изводи на съда са в противоречие[населено място] № 876 от 16.07.2002г. на ВКС, ІVг.о. по гр.д. № 936/2001г.
Ответниците по жалбата М. И. М., Г. Ц. М. и Д. Ц. К. оспорват същата в частта й касаеща собствеността върху магазинът с площ 40 кв.м.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Страните са наследници на П. М., починал 1974г. Те притежават по наследство парцел, състоящ се от два имота № 346 и № 347 в кв.22 по плана на[населено място] с построени двуетажни къщи в двата имота, долепени една до друга. Предмет на спора са магазинни помещения в първия етаж на сградите. Установява се, че през 1978г. е водено дело за делба между наследниците, при което с влязло в сила решение от 27.10.1980г. по гр.д. № 308/1978г. на П. районен съд е допусната делба на магазин с площ 96 кв.м. в имот 347 при квоти: 3/6 ид.ч. за Д. П. М. и по 1/6 ид.ч. за Г., Ц. и Б. М.. По отношение на магазин в имот пл. № 346 искът е отхвърлен като е прието, че е придобит от Ц. М. по давност. С решението по втората фаза на делбата допуснатия до делба имот е изнесен на публична продан, но такава на практика не е осъществена. С акт за държавна собственост на основание решение № 18 от 18.03.1983г. на ИК на ОбНС Б. са актувани магазини с площ 252 кв.м., собственост на наследници на П. М.. Съгласно удостоверение №3 от 19.01.1993г. на [община] на наследниците на П. М. е възстановена собствеността върху одържавен имот, а именно: дворно място от 252 кв.м. в[населено място], съставляващо парцел Х-347 с масивен магазин, построен 1939г., включващ магазин с площ 16 кв., магазин с площ 31 кв.м., магазин с площ 33 кв.м.,, магазин /стая/ с площ 16 кв.м., общо 96 кв.м., както и изба под магазин № 2 с площ 30 кв.м. Установено е, че полученото обезщетение е възстановено от наследниците при следните квоти: Д. М. 3/6 части, Б. М. 1/6 част, Ц. М. 1/6 част и П. и С. М. общо 1/6 част. През 1992г. Ц. М. се е снабдил с констативни нотариални актове за собственост върху 1/6 ид.ч. от магазин от 32 кв.м., находящ се в масивна жилищна сграда в парцел Х-346,347 в кв. 22, като по-голямата част от помещението попада в имот пл. № 347 /това е н.а. № 18/1992г./ и върху магазинно помещение масивно /без посочена квадратура/ в масивната жилищна сграда в имот № 346, който заедно и с имот 347 образува съсобствен парцел Х-346,347 в кв. 22 по плана на[населено място], както и на избено помещение под този магазин и стая, пристроена откъм двора /н.а. № 19/1992г./.
За да отхвърли предявения иск за собственост съдът е приел, че с решението за делбата магазинът с площ 40 кв.м., застроен в имот № 346, е изключен от делбата като изключителна собственост на съделителя Ц. М., поради което при последващото отчуждаване и възстановяване на собствеността реституционният ефект е настъпил в неговия партимониум. Относно останалите два процесни имота – стая от 16 кв.м. и изба от 30 кв.м. съдът е счел, че те не са били предмет на делбата, тъй като тогава имотът е описан като един магазин от 96 кв.м., застроен в имот пл.№ 347, а процесните имоти са в сградата в имот пл. № 346. Поради това съдът е приел, че тези имоти не са били отчуждавани или отнети от собственика им, а винаги са били във владение на Ц. М., който е преустроил магазинното помещение от 40 кв.м. в жилищно.
При преценка на сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК визира въпроси, релевантни за спора, които според жалбоподателите са разрешени от съда в противоречие[населено място] № 876 от 16.07.2002г. на ВКС, ІVг.о. по гр.д. № 936/2001г. С цитираното решение е уважен иск по чл. 108 ЗС, заведен от първоначалните ищци по настоящето дело Б. и Д. М.против Ц., С. и П. М. за ревандикиране на 4/6 ид.ч. от магазин с площ 33 кв.м. в сградата, като е поддържано, че този магазин е бил обект на делбеното дело. Съдът е приел, че с решението по допускане на делбата от 27.10.1980г. са определени квотите на съсобствениците досежно магазин с площ 96 кв.м. и този магазин е изнесен на публична продан; впоследствие имотът е отчужден и са образувани четири магазина с различна квадратура един от които е спорния; по-късно имотът е възстановен в патримониума на страните. При тези изводи е налице противоречиво разрешаване на въпроса кои помещения са били обект на делба и понастоящем са реституирани на страните и по-конкретно за съответствието между магазинът с площ 96 кв.м. и съществуващите понастоящем отделни по-малки магазини и помещения, включващи: магазин с площ 16 кв.м., магазин от 31 кв.м., магазин от 33 кв.м., стая от 16 кв.м., както и изба с площ 30 кв.м., находяща се под магазина от 33 кв.м., последните две от които са обект на настоящия спор.
Предвид изложеното следва да се допусне на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК само в частта му, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на иска досежно магазинно помещение /стая/ от 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м., построени в УПИ Х-346,347 в кв. 22 по плана на[населено място]. Относно магазинното помещение с площ 40 кв.м. не е налице визираното по-горе противоречие. То не е било обект на обсъждане в спора по гр.д. № 936/2001г. на ВКС. А в обжалваното решение съдът, в съответствие с решението по допускане на делбата, е приел, че този имот е изключен от делбата и не е съсобствен между наследниците, а е изключителна собственост на един от тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 10.03.2010г. на П. окръжен съд постановено по гр.д. № 1005/2009г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 312 от 18.08.2009г. на П. районен съд по гр.д. № 523/1998г. за отхвърляне на предявения иск за собственост върху 4/6 ид.ч. от магазин с площ 40 кв.м., построен в УПИ Х-346, 347 в кв. 22 по плана на[населено място], П. област.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението № 125 от 10.03.2010г. на П. окръжен съд постановено по гр.д. № 1005/2009г. в частта му, с което е оставено в сила решение № 312 от 18.08.2009г. на П. районен съд по гр.д. № 523/1998г. за отхвърляне на предявения иск за собственост върху 4/6 ид.ч. от магазинно помещение /стая/ с площ 16 кв.м. и изба с площ 30 кв.м., построени в УПИ Х-346, 347 в кв. 22 по плана на[населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите Р. Б. М. и Д. Б. М. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25/двадесет и пет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: