4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№955
[населено място], 27.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 706 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 60 от 25.10.2010 постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 138/2010г., с което е отчасти е отменено и отчасти е потвърдено решение на Видински районен съд по гр.д. № 552/2005г. и като краен резултат е отхвърлен предявения иск за съдебна делба на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, представляващи наследство от Н. М. Г., починал 1972г.
Касационната жалба е подадена от ищците Л. С. М. и С. Б. С.. Те считат изводите на съда за липса на съсобственост за необосновани и вътрешно противоречиви. Поддържат, че процесните имоти са били собственост именно на наследодателя Н. Г., а не на неговия баща М. Г. Й., както е приел съда. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че делото е решено в противоречие с практиката на ВКС, според която правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ на лицата, които са притежавали земи преди образуване на ТКЗС или техните наследници и решението на Общинската служба по земеделие има конститутивно действие. Приложени са две решения на ВКС. Развити са съображения за необходимостта да бъде опростено възстановяването на разкъсаната връзка между човека и земята, което има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците К. Д. и В. В. са на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата са недвижими имоти, останали в наследство от Н. М. Г., починал 1972г., собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Част от тях се намират понастоящем в строителните граници на [населено място] и представляват петнадесет УПИ в три различни квартала на [населено място], подробно описани в решенията, както и нива от *дка в м. „Ш.”, имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място]. Съдът е установил, че страните се легитимират като наследници на посочения наследодател /двама от ищците са приобретатели по силата на договор за продажба на наследство/. За да отхвърли иска за делба на урегулираните поземлени имоти съдът е приел, че не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността им – налице е решение на ПК-В. за възстановяване на собствеността, но липсват скици с индивидуализация на конкретните имоти; по-точно в приложените скици като собственици са посочени четиримата братя П., П., И. и М. Й., а наследодателят Н. М. Г. е син на последния от тях. Изтъкнато е също така, че не е осъществена процедурата по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което е направен крайния извод, че собствеността на наследодателя не е доказана по несъмнен начин.
Относно нивата в м. „Ш.” съдът е посочил, че е възстановена на наследниците на Н. М. Г. с решение от 29.03.1999г., решението е придружено от скица и е извършен въвод във владение. Същевременно съдът е установил, че част от този имот, а именно имот № * е получен като обезщетение за имот, който се намира в регулационния план на [населено място] и е застроен, както и че този имот е идентичен с имот по нотариални актове от * и *г., собственост на М. Г. Й.. С оглед на това съдът е заключил, че този имот е принадлежал на М. Г. Й., а в производството по възстановяване на собствеността неговите наследници не са участвали и не са обвързани от решението на ПК-В.. Затова е отхвърлил и този иск.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поддържат противоречие на решението на практиката на ВКС по въпроса за конститутивното действие на решението на Общинската служба по земеделие /Поземлената комисия/, с което се възстановява собствеността върху притежавани от наследодателя земеделски имоти. Според представеното Решение № 834 от 20.12.2005г. по гр.д. № 556/2005г. на І г.о. правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ на лицата, които са притежавали тези земи преди образуване на ТКЗС или на техните наследници с решение на Общинската служба по земеделие /Поземлена комисия/, което представлява стабилен административен акт с конститутивно действие, като правото на собственост преминава в патримониума на лицата, посочени в решението, от момента на влизането му в сила. А в обжалваното решение съдът е приел относно нивата в м. Ш. от * дка, че реституцията е приключена – има решение на ПК-В. за възстановяване с план за земеразделяне, има скица и извършен въвод във владение, но въпреки това, въз основа на данни за собствеността на бащата на наследодателя съгласно нотариален акт от *г. е счел, че имотът не принадлежи на наследниците на Н. М. Г., а на наследниците на М. Г. Й.. По този начин съдът е отрекъл конститутивното действие на актът на административния орган за възстановяване на собствеността. Поради изложеното е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, в частта му касаеща делбата на имот № * по плана за земеразделяне на [населено място]. В останалата част относно делбата на урегулираните поземлени имоти не са налице горните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Решението на въззивния съд е постановено след отчитане спецификата на възстановяване на собствеността върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии – чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, в която хипотеза е необходимо към заявлението за възстановяване на правото на собственост да се приложи удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, каквито въззивния съд е преценил, че липсват /доколкото представените такива не удостоверяват собственост на наследодателя, а на други лица/.
Основанието на по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не е обосновано от касаторите. Посочването, че е необходимо да бъде опростено възстановяването на разкъсаната връзка между земята и човека не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, нито пък са налице някои от хипотезите, в които разрешаването на спора би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разяснени в Тълкувателно Решение № 1от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на О., т.4.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 25.10.2010 постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 138/2010г. в частта му относно делбата на земеделска земя, представляваща нива от * дка в местн. „Ш.”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите Л. С. М. и С. Б. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 50/петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: